неделя, 27 юни 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (637.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (637.) 

  Живец на изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека. Аноним (1947) 

   03 fev. 2008 
 ХЕЙ, МОМИЧЕ*

Не те разбират тук, и ти си тъй сама,
нима не знае друг, че носиш светлина!

С помия, ругатни мотаят се край теб
продажните жени, тъй лъскави наглед.

Глупаци, травестит, палячо с важен вид –
това e тук елит в луксозния му бит.

Вони на сласт, лъжи, измама, подлост, злост
и весело е с нас, ако си много прост.
 
Ще си отидем ний с дъждовната вода,
ала все пак помни – ти носиш светлина!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Пловдив, edited on 27 uni 2021
–––
* Три десетилетия властваща безнравственост на всички нива в България. Българите забравихме ли кои сме, защо сме! Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (636.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (636.)
 
  Живец на изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека.– Аноним (1947)

  19 avg. 2011
 ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН

Приятелите ме предупреждават
да скъпя времето
, да не се пилея по илюзии,

но какво да сторя, като съм вятърничав –
видя ли жена с чар, благовъзпитана, 
гръм ме удря сякаш по кратуната. 
Гръм в планината е това като че ли и
всъщност съм перманентно влюбен.  

Смятат, че ми върви с момичетата, 

завиждат – казват, за лудия ми късмет,
а не си дават сметка, че 
да се влюбиш в жена, означава 
да я боготвориш. Което е лоша работа,
от която и страна да я погледнеш,
ала от себе си как да избягам!
Как да избягам, като не ми се бяга? 

И се виждам понякога ударен от гръм.
Да, бе! – гръм падна в планината.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 uni 2021

Илюстрацията долу: 
- Фрагмент от снимка от 1978 г. в Пловдив*
–––
* Край Гребния канал с Васил Бармов (1944) – метранпаж в печатницата, който свързваше младежкия ни вестник "Комсомолска искра". 
  Бел.м.,tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1694.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1694.)     Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалил...