неделя, 27 юни 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (637.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (637.) 

  Живец на изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека. Аноним (1947) 

   03 fev. 2008 
 ХЕЙ, МОМИЧЕ*

Не те разбират тук, и ти си тъй сама,
нима не знае друг, че носиш светлина!

С помия, ругатни мотаят се край теб
продажните жени, тъй лъскави наглед.

Глупаци, травестит, палячо с важен вид –
това e тук елит в луксозния му бит.

Вони на сласт, лъжи, измама, подлост, злост
и весело е с нас, ако си много прост.
 
Ще си отидем ний с дъждовната вода,
ала все пак помни – ти носиш светлина!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Пловдив, edited on 27 uni 2021
–––
* Три десетилетия властваща безнравственост на всички нива в България. Българите забравихме ли кои сме, защо сме! Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (636.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (636.)
 
  Живец на изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека.– Аноним (1947)

  19 avg. 2011
 ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН

Приятелите ме предупреждават
да скъпя времето
, да не се пилея по илюзии,

но какво да сторя, като съм вятърничав –
видя ли жена с чар, благовъзпитана, 
гръм ме удря сякаш по кратуната. 
Гръм в планината е това като че ли и
всъщност съм перманентно влюбен.  

Смятат, че ми върви с момичетата, 

завиждат – казват, за лудия ми късмет,
а не си дават сметка, че 
да се влюбиш в жена, означава 
да я боготвориш. Което е лоша работа,
от която и страна да я погледнеш,
ала от себе си как да избягам!
Как да избягам, като не ми се бяга? 

И се виждам понякога ударен от гръм.
Да, бе! – гръм падна в планината.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 uni 2021

Илюстрацията долу: 
- Фрагмент от снимка от 1978 г. в Пловдив*
–––
* Край Гребния канал с Васил Бармов (1944) – метранпаж в печатницата, който свързваше младежкия ни вестник "Комсомолска искра". 
  Бел.м.,tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...