tisss: 10/29/19

вторник, 29 октомври 2019 г.

ТЕАТЪР НА АБСУРДА

ТЕАТЪР НА АБСУРДА

Като човек, и аз жаля техните бойни летци, намерили смъртта си в България, но не разбирам за какъв дявол са им вдигнали паметник насред същата тази София, чийто беззащитни дечица, жени, старци техните достойни и храбри мъже са дошли да усмъртят с огромните си летящи крепости. Подобна е и причината като българин да не мога да забравя, че главорезите на исляма са бастисали двата рода на майка ми, та затова Турция може и рай, и рахата на Земята да бъде колкото си иска, но няма как да ми легне на сърце, въпреки че нямам нищо против днешния турчин. И не разбират ли янките, че с този техен паметник на летците си в столицата на днешна България само дразнят, напомнят за стореното от техните славни мъже, долетели от майната си тук, за да загинат, сеейки смърт в един почти беззащитен 300-хиляден град, колкото бе и всеки от двата града Хирошима и Нагасаки?

И не виждам как Иво-Инджевци, Александър-Йордановци, Коритаровци и прочие ченгета или ятаци на бившата Държавна сигурност ще ме изкушат да си мисля за Русия като за враг, каквито и да са Русия и руснаците. Генетичният код е страшно нещо, дами и господа! Моят приятел поетът на Добруджа Йордан Кръчмаров (1948-1986) написа: "И кожата си с огън да измия, ще си остана пак момче от село". Та ето що имам да кажа: Паметта е жилава материя, драги манипулатори!

Бомбардировките над София през 1944 година –

https://www.bghistory.info/%d0%b1%d0%be%d0%bc%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b4-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-1944-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8/