вторник, 29 октомври 2019 г.

ТЕАТЪР НА АБСУРДА

ТЕАТЪР НА АБСУРДА
  Като човек, и аз жаля техните бойни летци, намерили смъртта си в България, но не разбирам за какъв дявол са им вдигнали паметник насред същата тази София, чийто беззащитни дечица, жени, старци техните достойни и храбри мъже са дошли да усмъртят с огромните си летящи крепости. Подобна е и причината като българин да не мога да забравя, че главорезите на исляма са бастисали двата рода на майка ми, та затова Турция може и рай, и рахата на Земята да бъде колкото си иска, но няма как да ми легне на сърце, въпреки че нямам нищо против днешния турчин. И не разбират ли янките, че с този техен паметник на летците си в столицата на днешна България само дразнят, напомнят за стореното от техните славни мъже, долетели от майната си тук, за да загинат, сеейки смърт в един почти беззащитен 300-хиляден град, колкото бе и всеки от двата града Хирошима и Нагасаки?
  И не виждам как Иво-Инджевци, Александър-Йордановци, Коритаровци и прочие ченгета или ятаци на бившата Държавна сигурност ще ме изкушат да си мисля за Русия като за враг, каквито и да са Русия и руснаците. Генетичният код е страшно нещо, дами и господа! Моят приятел поетът на Добруджа Йордан Кръчмаров (1948-1986) написа: "И кожата си с огън да измия, ще си остана пак момче от село". Та ето що имам да кажа: Паметта е жилава материя, драги манипулатори!
  Бомбардировките над София през 1944 година –

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 oct. 2017 – еdited by 29 oct. 2019 
–––
* Правнучката Виктория, май 2017 г. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...