Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 5 юли 2017 г.

Ars Poetica – ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

У моя млад съсед отруден
на гости се яви смъртта
и върху скромната врата
залепна черна пеперуда.

Пристигна по обяд една
раздрънкана кола и бледа
отпътува със съседа
угрижената му жена.

Цветя положихме на гроба,
тя плака горко, от сърце,
след туй с разстроено лице
пое си смяната в завода.

Животът пак заплиска лудо,
години вече оттогаз,
единствен ли си спомням аз
онази Черна пеперуда?

Да си отидеш без победа, 
без бой да свиеш знамена –
си мисля днес, та той нима
приживе сам не се погреба?!


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 6 uli 1980 – edited by 15 apr. 2019

Ars Poetica – СЛУЧАЙНО ЖЕНА

СЛУЧАЙНО ЖЕНА

Тя първа посреща навън раздавача,
когато пристига с куп вести за нас;
когато мъртвеца отнасят, тя плаче,
косите си скубе, пада в несвяст.*

От всички по-умна и най-досетлива,
тя страшните тайни на всички жени
сбира, изстисква, вари и прелива
и само на себе си не измени.

Смехът й кънти по-висок от тавана,
на всяка трапеза e гостенка тя;
навярно в леглото самотна и няма
нещастно поплаква си късно в нощта.

И ето, изчезна – отведе я някой,
досада нелепа у всички расте
и тайничко вече скърбя за жената,
която тъй бързо забравиха те. 

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, noe. 1980  edited 5 uli 2016
_____
* През лятото на 1980 г. в трийсетата си година издъхна в леглото си съседът Васил Новев, веселяк и мухабетчия, сирак от Харманли. Съседката до техния апартамент на етажа, като изнасяха ковчега на Васко, когото мъжът й бе бръснал мъртъв в банята им, от площадка между по-горния етаж внезапно взе да си скубе косите: "Васко, на кого ни оставяш!". За нея писах текста, изровен от старите папки, Всъщност, то е тъжно стихотворение за жена, която като няма свой личен живот, преживява съседските драми. По повод смъртта на Васко са и следващите два текста "ЧЕРНА ПЕПЕРУДА" и "ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ".