ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1499.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1499.)

  Нищо не започва от днес. Което сме сега, вече е било. Мекерето по турско пак си е било мекере. Генът не се променя, само се проявява в поколенията, които идват на същата земя подир нас. Промивките на мозък от медиите върху младите поколения българи в течение на 34 години няма как да са без резултат. – Аноним (1947)

  28 jan. 2024

ЗАДОЧНА КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ

  Иво Ангелов: – Тази година ще съм сериозно зловещ!

 Тази снимка вече цяла седмица се върти във фейса в комбинация със снимка без надпис и заглавие, ето как се манипулират магазините от соца в България!

  Бранко Иванов до Иво Ангелов: Унгария, и те са били в строя... Този магазин е от Унгария. Доказаха го. От същото време. Няма да кажа нищо за магазините навремето, защото асортиментът беше наистина в пъти по-беден от днешното разнообразие на продукти, сред които целта беше да си намериш този, който си струва парите, но тук ще обърна внимание на друго... Нали си спомняте дори и без снимки как изглеждаха входните врати на банката и на магазините, училищата, заводите, детските градини, домовете ни? Ако някой не знае поради крехката си възраст – да кажа, че го нямаше това сегашното разнообразие на решетки по прозорците и блиндираните порти пред входните врати, а ключалките тогава дори не се и заключваха на много от входовете. Това е, което го нямаше тогава, и човек, като не го е преживял, няма защо да се мъчи да коментира имало ли толкова салами или нямало – просто е изтървал основното, изтървал е всичко освен салама, който беше от месо, твърд и за ония с оскубаните вежди да уточня, че се използваше само за ядене!

  Иво Ангелов: – Каква е тази манипулация? Написах, че тази снимка е фейк и не е от България, а от Унгария. Такива колбаси ние никога не сме имали през соца. Някой е изопачил думите ми.

 Кина Кръстева: – Това е голяма лъжа. По магазините имаше всичко. Киселото мляко беше в стъклени бурканчета. Сутринта рано ги оставяха пред магазина с документа, и като пристигнеше магазинерът, ги приемаше, и всичко беше точно. Всичката ни храна беше истинска, с добро качество.

 Георги К. Бояджиев до Иво Ангелов: – По-старите пловдивчани разпознаха сградата, върна спомени и много носталгия, https://www.plovdiv24.bg/…/Po-starite-plovdivchani

Интересна фотогрофия на халите в пловдивския район Кючук-Париж се появи във фейсбук страницата "Забелязано в Кючука", видя Plovdiv24.bg. И за кратко време тя набра стотици харесвания и коментари. Пловдивчани си спомнят, че:

  1) Откак се помня, все там са били. Бяха еднотипни с централните пловдивски хали. На втория етаж беше стоматологична клиника, на първия вляво имаше Поща. Мисля, че са строени преди повече от 50 години. Квартални хали. Дядо ми работеше на месо и риба и беше управител на магазина.

  2) Рибата ме кефеше в какви големи аквариуми бе, заемаха цялата стена. И белите фаянсови плочки по стените помня, които миеха с маркуч.

  3) Най-големият магазин, а и винаги имаше задръстване от клиенти, москвичи, хаха! През комунизма беше такава "нищета"!!!

  4) Чудесен хранителен магазин беше, пълен със стока.

  5) Най-зареденият магазин. Така казва майка ми.

  6) Последният и не особено приятен спомен от Халите ми е от далечната пролет на 1990 година, когато взех шофьорска книжка и исках да почерпя колегите с нещо ... Да, ама там нямаше нищо, освен празни рафтове с тук-там бисквити, дето скърцаха, като ги захапеш, никакъв алкохол, кафе и бонбони, само някакво измислено вино. Накрая поляхме книжката със скимтящи бисквити и вино, та така. Май след това вече съвсем ги "финализираха" Халите...

 Иво Ангелов до Георги К. Бояджиев: Човече! Ти или някой от старите пловдивчани, виждали ли сте през живота си такива колбаси? Манипулацията ви издиша.(...) Дали забелязваш снимката, която си споделил, как е изрязана долу и как е изтрит надписът на унгарски на табелата горе. Кажи на старите майни, които разпознали сградата, да си гледат майната!

Г-жа Цецка (1958), майка й на нацията, според ген. Б.Б. (1959)

Георги К. Бояджиев към Иво Ангелов: – 1. Кой манипулира, моля, и кой лъже? Бранко Иванов, когото не познавам, публикувал фотография от 1985 г., пояснил: "Хранителен магазин от времето на соца. 80-те. Когато според някои било голямото нямане". 2. На лъжата Ви, млади господине, тутакси се озовава печен доносник от комунистически род с диплома от Ленинградската школа за агитатори "А. А. Жданов", и още двамина – почти анонимният Petyr Petkov, който приглася на лъжата Ви с типична за тролещия храбрец рецепта: "Иво, той "авторът" кълве и на гола кука! Ни приема, ни предава, изпечен комуняга е...", плюс неизвестния ми Rado Yankovski със заключението: "По кориците на списанията имаше всичко, няма спор". 3. Момчета напористи, какво ви дразни?! Цитирах съграждани от най-бедния пловдивски район в годините на соца. Какво, което още не зная за соца, трябва да науча от вас? Не се ли престаравате за Орден на храбростта предвид най-новите у нас европейски духовни ценности!

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 29 jan. 2024

Илюстрации:

- Симпатичният и жесток защитник на демокрацията*

- Баш-демократ на европейските духовни ценности**

___
* Симпатичен, очевидно талантлив нашенец, който чат-пат ме облайва и ме нарича "болшевик" и пр.  

** Инж.химик, когото др. Иван Костов (1949) назначи на длъжността банкер. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1498.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1498.)

  Нищо не започва от днес. Което сме сега, вече е било. Мекерето по турско пак си е било мекере. Генът не се променя, само се проявява в поколенията, които идват на същата земя подир нас. – Аноним (1947)

   4 uni 2009

НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ НАРОДА

За нищо минало не съжалявам!
Напротив – виждам се щастлив:
обикновен, нехаен, непрославен,
записан на коляно стих.

Човека доверчив какво го пази,
та колкото и да го мразите дори
и колкото и силно да ви дразни,
не струвате и пет пари?

Когато политически клоуни и тарикати
с лъжи купуват братята ти по съдба
и другите нещастни щом подкупва
с екскурзия от съседна Турция
или почивка на море...

Когато кървавата Столетница
е зад всеки ъгъл вече толкова години
под разни имена и романтичи каузи
и те уверява денонощно по радиото,
телевизията и всичките си вестници,
напоследък: по домашния ти телефон...
как не престава да мисли за теб
прилежно денонощно работи за теб,
за България
и тежките предателства срещу нацията
приписва на всички останали,
а т.нар. антикомунисти са част от същите,
срещу които на висок глас вият и квакат,
и зад гърба ти заедно въртят далавери,
и когато не знаеш, защо лъжат,
и когато не можеш, защото нищо,
внушават – не зависи вече от теб...

Когато България става все по-тъжно място
 за съвестния и все по-весело място
 за лъжеца и крадците,
не ти остава нищо друго,
о, нищо друго не ти остава
освен да погледнеш истината в очите...

Всичко тук от теб и мен зависи.
зависи от нас, защото сме мнозинство
ние – лъганите,
ние – ограбваните,
ние – унижените и оскърбените,
ние – които сме голяма сила
и няма как да не узнаем това.

Излез от черупката си, приятелю,
виж колцина сме с твоята съдба,
каква сила сме, решим ли какво искаме.

Животът е дар, не хленч и сълзи
и никой не е по-голям от теб,
защото ти си Стопанинът,
ти си Народът
и всичко тук
точно днес, точно сега
и най-много всъщност 
от теб зависи.

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 28 jan. 2024

Илюстрации:
- Печал, където някога цъфтеше живот.
- Как народът стана персона нон грата.*

–––

* Грабиха десетилетия наред: до стотинка, до последната ни риза, до смърт. Грабиха пряко – с бъркане в общата каса, с т.нар. "приватизация" и обществени поръчки с "наши" фирми, с широко затворени очи и широко разтворен портфейл за контрабанда и данъчни измами. Грабиха косвено – с невежество и некомпетентността си, с партийни назначения на разни калинки. Това е война, която ни опустошава, война с Отечеството, без да обръща знамената ни наобратно, напротив – с националния флаг върху фасадната ни демокрация по чужд модел. Бел.м., tisss.