Ars Poetica – АКО ОБИЧАШ ЕДНО ЦВЕТЕ...

– Ако обичаш едно цвете, което съществува
само в един екземпляр... стига ти да погледнеш
звездите, за да бъдеш щастлив.

Из "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944)

АКО ОБИЧАШ 

ЕДНО ЦВЕТЕ...

В крайпътно прашно заведение
след уморителен и кишав ден
остави крадешком да я погледам
и бях от нежността й удивен.

Кой вятър там случайно ме довея,
най-малкото какво ли търсех там –
стоях като моряк ранен на кея,
внезапно влюбен в Тихи океан.*

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 3 jan. 2008 – edited 16 apr. 2018

–––

* По действителен случай. При едно от пътуванията ми с двете щерки до Добруджа спряхме се да пием кафе и да хапнем чорба в м. Пода между Бургас и Варна, и там се появи сервитьорка с весели очета, та ми трепна сърцето, а и тя, като я загледах, отиде и се скри зад колежките си. След това идва съвсем делова и строга, пита: Какво желаете. И... бе, какво да разправям, биохимия. Четири дни престояхме в Тригорци и през цялото време съм я мислил. На връщане спряхме пак там, дадох й визитката си, и дотам. Нито тя ми се обади, нито аз съм я търсил. Но е от редките случаи, когато от раз съм усещал, че насреща ми стои топлокръвно и готино същество от "противния" пол. А не ми е слаб ангелът, нали се познавам! Но това беше като камшик за жребчето у мен. Бел.м., tisss.

Ars Poetica – ДОКОСНИ СЪРЦЕТО МИ

ДОКОСНИ 

СЪРЦЕТО МИ 

Ако си тръгна сега, в този миг, 
когато се свечерява
и хората се прибират уморени, всеки при своите,
сега – казвам – ако изчезна внезапно от този свят,
където така и не успях да те срещна, да те видя наяве
и където ми остава единствено усещането,
че съм се докоснал, докоснала си ме,
минавайки като полъх от въздишка на котенце...

Ако оттук-нататък в дните и нощите, които ти остават
да изживееш в обкръжението на своите мили,
на своите близки, и все пак – чувстваш,
очите си обърнати към небесата вътре в теб...

Ако сега, в този миг внезапно някой ти каже,
че повече нямаш възможност да ме чуеш,
да ме прочетеш, да ме видиш, да си представиш
как се срещаме в многолюден град край морето,
понеже безвъзвратно сме се разминали,
пропуснали сме шанса, а пясъчният ми часовник
е отронил последните си песъчинки
от мигове в този живот,
мила моя... ненагледна, невидяна, недокосната,
ще разбереш ли колко много съм те обичал,
именно защото не сме си принадлежали един на друг?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 uni 2008 – edited 15 apr. 2018