четвъртък, 14 март 2019 г.

ТИХИЯ РОМОЛ

Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух...* 
ТИХИЯ РОМОЛ

Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Sofia, 14 dec. 1968 – edited by 14 mar. 2019
___
* От стихотворение на Гуидо Кавалканти, което си харесах в Голямата читалня в двора на Софийския университет. 18-годишният Данте Алигиери (1265-1321), заедно с Гуидо Кавалканти (1258-1300), Лапо Джани (?-1328), Чино да Пистоя (1270-1336) и Брунето Латини (1220-1294) поставя началото на стила, известен под името Dolce Stil Novo (сладък нов стил) в ренесансовата худ. литература. Бел.м., tisss.


КРАСИВА

КРАСИВА*

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драска: "Миличък, не знам
къде си, и сърцето ми се свило".

Подобно орна нива – черната дъска,
и думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка; и не мога

да чуя даже собствения глас,
но гърбом към света и теб усещам
че тук излишният съм само аз
и са безумни тези наши срещи.

Шестица или двойка? – притеснен,
дочувам, вън животът рий с копита
и някаква си Нели там зад мен
в урока ми червилото си вплита.

Какво се случи ли! И днес не знам,
но ти за мен остана най-красива,
годините изтриха куп неща,
ала любов, уви! – не се изтрива.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Balchik, jan. 1972 – edited by 14 mar. 2019
–––
* Когато си на двайсет и четири, а учениците ти – на шестнайсет, случват се и такива неща, за радост или за съжаление, когато учителят просто не бива да се влюбва. Бел.м., tisss

Как внукът на професора най-после се изака

Българска политическа класика
КАК ВНУКЪТ НА ПРОФЕСОРА НАЙ-ПОСЛЕ СЕ ИЗАКА
Проф. Огнян Герджиков (1946)

  Поетът-експремиер, уволнил журналиста Иван Гарелов след СМС на Б.Б. по джиесемчето. Воала, както казват французите. Според меродавната у нас Агенция ЕЖК (Една Жена Каза) производителят на хапчетата за запек Дуфалак решил да възнагради поета Герджиков, за да използва в прайм-тайма на националните ни тв-предавания поемката като послание към електората за очакваните с тъй мощен ентусиазъм следващи избори в чистата и свята наша република.

ДУФАЛАК

– Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
във която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.
Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.
Този лек е ДУФАЛАК.
И е кат товарен влак.
Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.
И поема към дупето –
орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
ДУФАЛАКА не, не иска.
Ако го насилиш – писка.

И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!
Почваш пак да обясняваш.
Всичко мило, драго даваш
ДУФАЛАКА да го глътне.
Инак баба ще се гътне.
Всички сме се наредили,
поглед в ДУФАЛАКА впили.
Но детето не, та не,
ДУФАЛАКА то не ще.

Трябва тука нов подход.
Дядо вече е на ход.
Взема дядо важна поза.
Почва в рими, не във проза:
Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.
Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.
И с решителен замах,
докат мама каже "ах",
ДУФАЛАКА той налапа,
дето е със вкус на тапа.
Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа ДУФАЛАКА.

Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.
Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.
Но геройски той се справя.
Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост. 

След прочита на поемката те са доволни и щастливи!


Plovdiv, edited by 14 mar. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...