Ars Poetica – РОГАТА

РОГАТА

Скрити в здрач от погледи любопитни,

мъж и млада жена си бъбрят в нощта.
Те си нямат идея за какво са си нужни,
и греши, който смята, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома един красив Аполон.
Той си има своето тихо Разочарование,
изворът на неговите тъмни страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато ех, няма как,

ох, просто няма как
да му звънне тайно сред нощния мрак
и да започнат онази безкрайна верига
въздишки и думи, взети сякаш от книга.

Полегнала гола върху плюшения диван,
за всичко, за всичко иска да му разкаже,
от което пък мъжът се чувства по-важен
и въобще, и изобщо – мъничко поласкан.

Да, обаче когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи,
и щом го отпрати от семейния им дом,
като орел се спуска върху онзи телефон
и задъхана от вълнение, съобщава нещо

особено важно,
от което на мъжа отсреща

му става горещо и влажно.

И към Небесата очите тъжни обърнал,
пита Господ печален, адски посърнал:

– Исусе Христе!
Какво става с нея?
Какво става с мен?
По никое време какъв е този проблем!?
Ами тя не е моя,
 тя значи е чужда,
пък от моето сърдито момиче си имам нужда.
Но момичето ми с някакъв ръб ми изневерява
и значи, онези там двамата какво да ги правя,
освен да си посипя кратуната с пепел
и света да започна да гледам свирепо
и да грача във здрача,
и да казвам: "О не, нищо ми няма!" –
когато свят ми се вие от тази измяна.

…И авторът, като вижда така разклонени
рогата му, Боже мой! – ей такива големи,
се пита: ще издържи ли човекът, и докога
на онзи мъж да не сложи подобни рога? 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 noe. 1992 – edited 15 fev. 2018