Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 16 октомври 2015 г.

Ars Poetica – ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА

ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да знае, че
с дръвчето не бива да се спори,
а само гальовно да му се говори.
Понеже то е толкова крехко,
че въобще и изобщо не бива
да му се пречи да се развива.
И понеже са много опасни
за него всички мисли нещастни,
с които човекът е тъй зареден
като автомат калашников
от първия си ден,
когато се е почувствал засегнат,
обиден,
злочест,
изоставен...
А дръвчето къде да отиде,
какво да направи,
нали!

И да не мислите, че не го боли?

Боли го, разбира се, и още как...
Щом слънце го пърли от зори до мрак,
щом вятър свиреп клоните му превива
или мраз зъби хищно в снагата му впива.
Боли го и когато някое мило детенце
отскубне от него дори и листенце
или сантиментална някоя ведра душица
издълбае върху кората му летяща птица
и на себе си и любимата гальовните имена
под сърце, пронизано от летяща стрела.

Който някога е засаждал дръвче,
навярно би трябвало да е наясно, че
всичко, което е днес върху Земята,
се крепи на тревите и дървесата
и във величието на тоя зелен океан
човекът е приютен, приласкан.

А подир време, когато ония двамата
престанат да идват, за ръцете си хванати,
и изобщо когато ги няма никакви вече
и животът ги разпилее далече-далече
един от друг
и помежду им свие арктически студ,
тогава дръвчето се вижда застанало
пред издълбания от безразличието им ров
понесло върху себе си раните
на една отлетяла любов.

Пловдив  европейска културна столица 2019
 
Plovdiv, 16 oct. 1999 – edited 19 oct. 2015