tisss: 02/07/23

вторник, 7 февруари 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1186.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1186.)

Хенри, нещата като че ли наистина нямат значение: останалото е просто нищожно количество болка и пулсиращи пишещи пръсти. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

7 fev. 2008

ИСТИНАТА ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАЯВЕ

– Когато снощи те потърсих, Лили,
оказа се, че няма те у вас.
– Ах, Боже мой, къде ли пак съм била!
Да, спомних си, бях у съседа Спас.
– То беше доста късно. Казвам, късно.
На гости през нощта кой ходи, кой!?
– Ех, ти с туй подсъзнание тъй мръсно
на кръст ме разпна. Ама че герой!

– Не, питам само. Търсих те за нещо,
което ме измъчва тия дни.
– Кажи, защо ме гледаш тъй горещо,
че плувнах цяла в ледени вълни.
– За пръстенче дойдох да взема мяра,
че при златаря щях да мина пак.
– Това ли било... Как ме изненада!
Че бива ли да шеташ в тоя мрак?

И прекосил си тез дълбоки преспи,
през пет баира стръмни бил си път?!
– Как тъй защо, нима не се досещаш,
за нас дори и бабите мълвят.
– Да бъбрят! Само глупости мърморят.
Щом пукне пролет, твоя ще съм аз.
Почакай месец-два, че и отгоре
и усмири проклетата си страст.

– Подтискам я, ала защо да крия!
Отлагаме тъй дълго оня миг,
когато с вино и шише ракия
у вас ще вляза като скъп жених.
– Ще дойдеш, ех! Мерак набрал си множко,
наградата тепърва предстои...

– Да, миличка. Мечтая цели нощи
и пред очите вечно си ми ти.
Дойдох, а тебе никаква те няма,
сега от Спас ли да ревнувам аз?!

– Това ли било? Ах, каква ли драма
у тебе е избухнала тогаз!
Той болен е. Умира и се гърчи,
тъй побелял, нещастен и проклет.
Наложи се да го повивам в кърпи
и във чаршафи, мокрени с оцет.
Да знаеш, снощи даже не съм спала,
че молих се за грешната душа.
Не мигнах, мили, пуста опустяла,
та в сетния му час да го теша!

– Тешила си го, виждам. Вече зная,
по гушката ти морави петна
показват ми, че винаги накрая
наяве Истината е една.

– Не ми ли вярваш? Той сега умира,
душа бере, на път за Оня свят.
– Е да, затуй със вино и ракия
почерпи ме, като да съм му брат.
И песни пя, и свири на китара,
с момците се надборваше дори,
та даже и кръчмарката ни стара
прокле го в Ада вечно да гори.