Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 28 октомври 2018 г.

Ars Poetica – ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

ОДА ЗА
ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсе
* с два самуна хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.

Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават грозните жени.

Седим си сред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи,
накацали по Нос Добра надежда,
пак страстно греят нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка;
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див,

женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам...

Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.

Докато радва ни шкембе-чорбата,
в България си струва да си жив –
с мераци
те, с лъжи и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, 16 dec. 2007 – edited by 28 oct. 2018

Илюстрации:
Персоната, чиято епична биография илюстрира демокрацията (горе);
Капитан далечно плаване се става само в дълбоки бурни води (долу).
–––
* Купичката шкембе-чорба в циганската Аджесън махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсе, ами минимум два лева, в ресторант "Въча" на 20 км. оттук – в Йоаким-Груево, вече е два лева и седемдесет. Когато бях студент в София през 1967-1971 г., струваше 0,07 лв. шоличката. Единствено порция зрял боб бе по-скъпа - по 11 стотинки, а хлябът не се плащаше, яж хляб колкото си искаш. Бел. м., tisss.