понеделник, 8 юли 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1604.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1604.)

   Мъдрата жена гради дома си, безумната го събаря със собствените си ръце... – Из Библията, Притчи Соломонови

   Решат ли да унищожат поколение или цяла нация, първо ви насочват към модел на претенциозно невежество, като ви отнемат възможността, умението да мечтаете. Погледайте "нашите" телевизии и преценете: Случайни ли са сламените, разкривени от самолюбие образци на успеха, нахълтали в дома ви!? След три-четири поколения промиване на съзнанието, и получавате чиста проба отрепки с високо самочувствие, които пълнят ефира с празни философски приказки и всяват зло. – Аноним (1947)

  1uli 1996

СЪРЦЕТО Е ПАРЧЕ МЕСО  

Сърце, ти блъскаш в тъпанчетата ми
както вятърът покрай бързия влак в нощта.
О, сърце,
какво ли още има да се случи?
Какво ли зло не преживяхме, и все живеем,
все туптим,
все още сили имаме да се удържаме,
да се удържаме отново и отново.

Ти, чуден къс месо неуморимо,
разкажи ми
какви ли бездни от страдания ни предстоят,
какви ли драми вече там високо
злорадата съдба подготвя весело? 

Вървим посред калта на този свят и няма
кой да ни спре, и няма дом за нас, когато
влизаме в сражения с лепкавите мрежи
на страха,
на самотата,
на посредствеността.

 
Сърце, ти кървав мой работнико потаен,
не усмирявай своя бяг, подскачай,
блъскай по кожата изсъхнала на този свят,
на този барабан. Възпявай онзи,
който – борейки се, страда
и възкресява смачканите,
вдига падналите мъртъвци,
превързва раните на чувствата осакатени,
изправя на нозе пълзящите
и е щастлив, щастли-и-ив!

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 8 uli 2024

Илюстрации:
- 1954. Ние, дечурлигата от улица "Ниш".
- 2024. Правнучката Вики завърши II клас.
___
* Уличка, състояща се от осем къщи с дворчета, пресечка на пловдивското Пещерско шосе. Избата, в която живяхме под наем, роди се през януари на 1954 г. сестра ми Ели, баща ми се състезаваше с немски мотоциклет "Цюндап" 200 куб. см. по сокаци и булеварди на Пловдив, та до паметника "Альоша", живях си приказно в тъмната изба до пролетта на 1959 г. и във II клас вече правих първи опити да пиша стихове: за момата Дена, която оре с трактор в полето, и за Апостола Васил Левски.
Източните два прозореца в избата на пловдивската улица "Ниш" № 4. 
Тъкмо излязъл на слънчице. Пролетта на 1953 г. Бел..м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1642.)

      ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1642.)   Светът е  сцена и ние сме актьори на сцената: влизаме-излизаме и за своето време всеки играе ...