Мъдрата жена гради дома си, безумната го събаря със собствените си ръце... – Из Библията, Притчи Соломонови
Решат ли да унищожат поколение или цяла нация, първо ви насочват към модел на претенциозно невежество, като ви отнемат възможността, умението да мечтаете. Погледайте "нашите" телевизии и преценете: Случайни ли са сламените, разкривени от самолюбие образци на успеха, нахълтали в дома ви!? След три-четири поколения промиване на съзнанието, и получавате чиста проба отрепки с високо самочувствие, които пълнят ефира с празни философски приказки и всяват зло. – Аноним (1947)
10 uli 1996
СЪРЦЕТО Е ПАРЧЕ МЕСО
Сърце, ти блъскаш в тъпанчетата ми
както вятърът покрай бързия влак в нощта.
О, сърце,
какво ли още има да се случи?
Какво ли зло не преживяхме, и все живеем,
все туптим,
все още сили имаме да се удържаме,
да се удържаме отново и отново.
Ти, чуден къс месо неуморимо,
разкажи ми
какви ли бездни от страдания ни предстоят,
какви ли драми вече там високо
злорадата съдба подготвя весело?
Вървим посред калта на този свят и няма
кой да ни спре, и няма дом за нас, когато
влизаме в сражения с лепкавите мрежи
на страха,
на самотата,
на посредствеността.
не усмирявай своя бяг, подскачай,
блъскай по кожата изсъхнала на този свят,
на този барабан. Възпявай онзи,
който – борейки се, страда
и възкресява смачканите,
вдига падналите мъртъвци,
превързва раните на чувствата осакатени,
изправя на нозе пълзящите
и е щастлив, щастли-и-ив!