ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (447.)
Като облак
градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледни декемврийски хали.
Май е нещо си болнава, днес в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано,
над кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.
Уж тетрадките разгръщам, уж в учебника
се ровя,
а урокът непонятен пак, уви!
– за мен остава,
а не смея да я питам – ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата
държава.
Къкри в тенджерата бобът,
мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу* тук живеем си прилично
и не зная под небето нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.
Plovdiv, edited by 24 jan. 2021