неделя, 24 януари 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (447.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (447.)

      29.11.2013. 
МАЙКА МИ 

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледни декемврийски хали.

Май е нещо си болнава, днес в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано,
над кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадки
те разгръщам, уж в учебника се ровя,
а урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
а не смея да я питам – ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма 
сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата 
бобът, мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу
* тук живеем си прилично
и не зная под небето нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа


Plovdiv, edited by 24 jan. 2021

Илюстрации:
- Авторът, 1975 – градският плаж в Балчик.
- 1945. Майка ми като студентка в Пловдив.
–––
* Избата на ул. Ниш № 4, в която мина детството ми от 5 до 13-годишна възраст, бе на два метра дълбоко в земята, но това бе щастливото ми царство с приказките и първите ми любими книги за легендите около Броиряпа от Карконошките планини в Полша, "Приключенията на Лукчо" от Джани Родари и всичко, писано от руския съветски писател Аркадий Гайдар. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...