ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1022.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1022.)

  Нямаме нищо друго освен теб на земята/ Не допускай да ни обгърне студът/ Много далеч все още/ И без значение къде/ Покажи ни, че те има/ След много време в края на една гора/ В гората на спомените/ Появи се неочаквана/ Хвани ни за ръка/ И ни спаси. – Жак Превер (1900-1977)

  14 maj 2008

ВИРТУАЛНО НЕПОЗНАТИ

Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.

Скучен влачи се денят с делничните драми
и ги виждам да стоят пред монитора си двама.

Сякаш е пред мен сега най-добрата фея,
аз пък – Дяволът с рога, току-виж се влюбя в нея.

Виртуален свят, уви! – хванати сме в мрежа,
Интернетът ще заври виртуално нежен...

И защо ли да не спрем сладкото безумие:
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?

Като прелетни ята думи полетяха
някъде накрай света да си търсят стряха,

да си мисля цели дни ти с какви очи си
и с какво пък ме плени, че за теб си мисля.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, editet on 26 uli 2022