неделя, 14 ноември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (797.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (797.) 

  Колкото и невероятно да изглежда, убиват ни по план, още по-невероятното е, че то става под формата на креслива кампания, че ни пазят здравето. – Аноним (1947)

19 avg. 2008 

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ*


О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
молете се за нашите души!

Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши,
затуй докато гледат ви очите –
молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
молете се за нашите души! 


Успехи, почести, суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та прошка нам за всяка злост и гадост –
молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си... подире друг ще го реши,
на младия обесник тук ще кажа –
моли се и за нашите души!**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 noe. 2021

Илюстрации:
- Искаш ли да победиш, внуши му страх.
- Авторът в онези епични гладни години.
___
* Първите няколко строфи ми се появиха в ума, докато въртях педали по алеята покрай брега на Марица в посока Гребния канал, на 10 км. от жилището ми в крайния квартал на Пловдив. Не си помня стиховете, а и не обичам да рецитирам, но на инат опитах се да запомня всичко, което ми щукна в онова августовско утро под небето на моя роден Пловдив, от което ниско над мен се разстилаше като непрана овча вълна облак с метален, стипчиво-сладникав мирис (https://www.otizvora.com/2016/09/8230/nasa-priznava-che-razpraskva-kemtrejls-na/comment-page-1/).
Кемтрейлс 
** Фр. Вийон, из Балада на обесените:

О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили -
над вас самите Бог ще се смили!

Висим шестима, виждате нали?!
Плътта на всекиго била е драга,
но ето я, вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!


Из Балада за прошка:

...И вий, девойки с дръзки деколтета,
на лов излезли нощем в прашен друм,
бедняци, скитници и вий в несрета,
творци на фокуси и празен шум,
глупаци всякакви без капка ум,
момци, току излезли от затвора,
жени, омъжени без сват и кум –
смирен, за прошка моля всички хора...

Превод на Пенчо Симов. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...