вторник, 6 февруари 2018 г.

Ars Poetica – ДЖОН

ДЖОН

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени:
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,
муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го красив възкръснал,
един достоен мъж, и горд, хидалго сякаш от Ла Манча,
занемарения си двор премете, прекопа и значи,
свил дланите на колене, отпред в очакване приседна
мома с разтупкано сърце да се яви тук ненагледна…
Моми дал бог, но тез моми защо към него не поглеждат,
замятат мрежи отстрани към глупавичките младежи –
кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво;
не знаят ли как го боли мъжа, усмихнал се накриво,
открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Тъй шумен е за нас, уви! – сезонът шумен, мимолетен
на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 dec. 2006 – edited 6 fev. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...