ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (375.) Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)
20.05.2004. ТИРАНИТЕ СА НАЙ-САМОТНИТЕ ХОРА
Детайлите май по-гръмко ни говорят; в детайлите е разпръснат мозаечният образ на Истината. Заблудата иде от тълкувателя, който е подвластен на своите вътрешни хармонии или дисхармонии. Всеки манипулира всекиго, ала тялото на тръгналата да ловува самка казва онова, което устните й не изричат, ако е природно интелигентна. Колко грешки са дошли именно от неумението ни да я "прочетем" уравновесено, без страстните пожелания да ни замъглят очите на самец с мераци! Вероятно в повечето случаи тя сама не съзнава какво излъчва, и то са най-чаровните й състояния. Защото изкушава не разумът, а самата й женственост.
В същността си Нравственото е любов, а нашата посредственост тълкува по-често нравствеността като ограничение. Уханието на розовия храст нима ще ограничиш, как ще го затвориш в кафез и рамка! Невъзможно е, но и не бива. Защо хората боледуват, защо умират? Може би защото са изчерпали жизнената си енергия и са престанали да мечтаят, т.е. да творят илюзии. Жизнеността е в умението да се любуваш, да си готов вътрешно да се възторгваш от изненадите, каквито и да са те.
Вчера се поразходих из централната част на Пловдив, минах пеш по улици, които не познавам, та може би затова ми се сториха така свежи и уютни за живеене. Като че ли не видях една хубава жена, обаче, но онзи образ от илюзиите ми пълнеше Пловдив с очарование.
23.05.2004.
Тишината може да бъде така красноречиво нежна! Има моменти, когато се усещам в хармония със света наоколо – с листата на дървото под балкона ми, с меката утринна светлина, с прелитащите птици, с лястовицата, която цвърчи и си подрежда крилцата с човка. Смисълът на живота е в усещането, че живея. Пред могъществото не на Бог, а на Вселената божественото у нас е в любуването, във възхитата пред Всемира. Как това състояние на съзерцание, хармония и екстаз да предам по-разбираемо с думи?
У влюбените изведнъж се открива панорама на красотата. Но какво е да си влюбен, ако не преоткриваш непрекъснато и свежо все същите образи и настроения, които ни съпътстват през собствения ни живот? Смирението е най-човечният достъп към това съзерцание. Наивни са всички запретнали се да пренареждат света. А Христос никъде не споменава за бунт, но по същество извършва най-чудната революция: преобръща Римската империя, подсказва колко нетрайно е всичко материално, суетно накичено с атрибутите на властта и самолюбието. И защо ми е да властвам над когото и да било? Властващият е окован от оковите, с които държи другите човеци в подчинение. Какво е това желание за власт, ако не проява на посредственост в най-предизвикателния й вид! Има ли щастлив тиранин? Тираните са най-самотните същества и са невротици.
Мъжът се стреми към хубавицата и си въобразява, че покори ли я веднъж, тя вече е негова собственост, сякаш не проумява, че жената е хубава само когато идва при него по своя воля, не принудена от измислени от мъжкото тщеславие правила. Животните са по-нравствени в любовта си от нас.
24.05.2004.
Снощи ме боля коремът, а тази утрин е дъждовно и в шест часа е все още облачно, притъмняло, и значи, идеално време за писане, за обмисляне и равносметки. Кирил е баща ми; днес е именният му ден; дали той не ми направи нощта болезнена и усилна, понеже отдавна не съм му ходил на гроба! Преди два дена, събота след обяд, с моите щерки и племенницата Емилия (1982) седнахме на кафе и минерална вода (трите), пък аз с чаша бира, край Гребната база. Ема, която е родена в същия ден, но точно шейсет години след баща ми и година и четирийсет дни преди смъртта, разказа как сънувала баща ми и майка ми, а когато живяла в Германия, в немско градче срещнала семейна двойка възрастни, които дотолкова й приличали на баба й Надя и дядо й Кирил, че се разтреперала и необяснимо защо се разплакала на улицата.
"Няма как да си го спомняш дядо, понеже си била много мъничка" – учудва се моята лъвица Надя, родена на 22 август седем години преди нея, а Емито рече: "В сънищата го виждам, понякога той разговаря с мен". Ема в лице странно прилича на мен, когато съм бил двайсет-двайсет и няколкогодишен. Първо, аз се изненадах; изненадаха се и дъщерите ми, като забелязаха тази прилика между нас двамата, племенница и вуйчо. Иначе Емилия е тиха като баща ми по нрав и очите й са сякаш обърнати все навътре.
В книгата "Ламски" има затаен глас, който трябва да се чуе: под леко присмехулната повърхност са драматични въпроси, важни за нас, българите, които изобщо ги няма в медиите. Медиите ни дотолкова са откупени да обслужват тънка прослойка от четири до шест процента заможни в България. Книгата ми не е предназначена за престъпник и грандоман, ами за обеднелия обезверен, объркан в героичните си усилия да оцелее българин, турчин, арменец, евреин. С него не се съобразяват, доят го и го стрижат до кръв като бракувана овца, предвидена за клане. Затова и цената на книгата ми трябва да е възможно най-ниска цена, на която бих могъл финансово да издържа с мижавата си учителска заплата; и струва ми се, не би трябвало да надвишава 5 (пет), максимум 7 (седем) лева за екземпляр от петстотин страници текст и илюстрации на сергията за зеленчук и в кварталната пивница, само не и в книжарниците наред с другите книги.
А не би ли могло, мисля си вече яростно, книгата ми да се продава с хляба и солта, с брашното и захарта в кварталната бакалия, и да се продава дори на изплащане, да има по десетина екземпляра към всяко магазинче – ей така, не за продан, а за прочит, като нещо, напомнящо удушените от лъже-демокрацията мили читалищни махленски библиотечки от моето детство. Ами че същите читалищни светилници се помещаваха между бозата и пастите, между масленките и кутиите с евтин локум по за левче.
25.05.2004.
В "Укротяване на опърничавата" на Шекспир зад игривостта на интригата откривам лицето на философа, който размишлява озадачен от човешката ни природа – мъж, за когото чрез жената виждаме достъп до разкодиране на заложеното интуитивно у нас. Логиката е мъжкото ни начало. Интуицията е в артистичното, детското и женственото, изкушаващо и увличащо дяволито, игриво уж, ала в действителност строго навътре в себе си. А коитусът е всъщност алегория за преплитане на двете начала в единство. В съвкуплението се обединяват мимолетно Животното и Богът у всекиго от нас. Чрез стремежа към наслада Творецът, Демиургът на Вселената ни подсказва абсолютната хармония между дух и материя.
Мъжете възприемаме жената в повече случаи плътски, като форма, предизвикваща да бъде овладяна. Но момичето, жената е в по-голяма степен от момчето и мъжа вид духовност, и това обикновено се пренебрегва. Леле, колко занемарени жени! Но жени ли са те във великолепния смисъл на понятието жена! Влюбеният мъж идеализира, и това не е случайно. Така бяга от посредствеността и грубата алчност Да имаш вместо да си. Любовта е духовна енергия от висш тип, тя не се нуждае от притежание, понеже притежаващият си носи оковите с оросено от пот чело и ревнива душа.
27.05.2004. СЕНТЕНЦИИ
Когато вървиш очевидно срещу Злото, какво правиш, освен че му се показваш като мишена, уязвим, караш го да настръхва, да оголва зъбите и ноктите си не само срещу теб? Въпросите се решават не на шумния площад, а на тихо място, където говорът е мек и тих, но решаващ.* Тъй и спрямо Злото най-добър е подходът успоредно с него да повървиш, да проумееш каква му е направата, зърнеста или на дълги тънки ленти, плътно или рехаво е, избликва през интервали както гейзер или бълва с неукротима мощ. Узнай стила му, за да разбереш къде му е слабото място, къде му е дамарът.**
Героическата поза е само за митовете и легендите, за народните песни и народните предания – за онагледяване; инак не принася толкова полза, колкото жестоко вреди.
В думите имаме доста суетност; ти гласа внимателно слушай, с който ти говори: там е казано много повече. Освирепява Злото, щом не му виждаш лицето: не знаеш кой ти говори, кой те гледа и къде ще посегне лошо да те подсече.
Ако е с човешко лице и му чуваш въздишките, вероятно е човек в беда, от слабост е назлобял. Кротко "благодаря" или "прощавай" повече тежи тогава от лакърдии, накуп изречени уж за да го озаптиш това зло. С малки стъпки по-далече се стига. Ами ако го нямаше Злото в твоя мил единствен живот, ти как би узнал кой си и колко струваш?
Има тайнство в големите работи, то не е на повърхността, където е шумно, пъстро. Мъдростта е сива на цвят и се показва смирена, едва заинтересована сякаш; ала със зорки очи на нощен ловец те следи, внимателно оръжията и слабостта ти преценява.
От време на време оставяй злият да бие връх, да се опиянява от себе си, пък ти се оттегляй в мълчание – все едно всичко е наред и сметките му са уредени с теб. Няма да го превиеш, докато светът не се убеди колко клетият е противен. И не само светът, познатите, приятелите, привържениците му, онези, които го поят и хранят на вересия, а самият той в пълния си блясък на тържествуващ измамник работата ти ще свърши.
Пред димящата в руини и опожарена Тракия Георги Бенковски изрича: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей..."*** И с това мисията му се осъществява напълно. Няма връщане назад към униженията, това малко ли е? В онзи миг самовлюбеният Бенковски сам себе си надмогва, и това е неговият звезден миг преди жалкия залез на живота му.
29.05.2004.
Приключих редактирането на част І от книгата "Ламски". Плътни 143 страници. Днес е т.нар. Черешова Задушница; почитат се умрелите. Отдавна не съм бил на гроба на баща ми, а и на майка ми. Боже мой, какъв лош син се оказах! Започвам редактиране в PageMaker 7.0 на част ІІ. Има вероятност книгата да набъбне до 31-32 печатни коли.
___
* За антитеза ми иде на ум Събранието в местността Оборище, където Гавраил Хлътев (Георги Бенковски, 1843-1876) превзема апостолството от уж мекушавия Панайот Волов (1850-1876) и преобръща мненията на делегатите с драматичното си разтърсващо слово.
** Помня от някога военен комендант на Пловдив, майор Бацалов, който имаше перверзния адет да дебне от любовните двойки по Джендем тепе. Та този чешит, в най-вехтите си дрехи облечен, а не в офицерската си униформа, пред нас, хлапетата от махалата под Джендема, изрече тази мъдрост – че всяко нещо си има дамара, като я придружи със следната демонстрация. Държеше в дланта паве от каменоломнята насреща, в дворчето пред новата си двуетажна къща се беше разкрачил и с каменарското чукче, без да гледа, само като въртеше павето под ударите на чука, оформи идеално каменно гюлле. Бацала, както му викахме, бил някога каменар.
*** Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", изд. БП-1983, с. 428. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)