Ars Poetica – ПРЕГАРЯШЕ ПШЕНИЦАТА

ПРЕГАРЯШE ПШЕНИЦАТА

Прегаря пшеницата, съхне тревата,

къде ли остана онзи пламък зелен;

в полята спокойни няма го вятъра,

дано ти остане поне спомен за мен.

Пак съм си същият, няма промени,

може би огледалото нещо греши,

като ме гледа с ей такива големи

очи, състарени от мъртвешки души.

Тичай в тревата зелена, момиче,

някой те чака там страстен, смутен;

този някой на мен вероятно прилича,

но аз съм отминал в жежкия ден.

И какво от това, и защо ли са драми!

Мен ми е хубаво да си мисля за теб –

нищо, че мен там отдавна ме няма,

дъжд пак ще вали и трева ще расте. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2015 – edited 18 uni 2018