ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (941.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (941.)

  Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко! Тънкостта обаче е да разбереш защо са толкова нагли ония, които те дразнят. – Аноним (1947)

  25 apr. 2005

НАГЛОСТ И ВЪЗТОРГ (3.)  

Не изобличавай кощунника.*

  Ден първи от Страстната седмица за Иисус, когото с възгласите "Осанна!" тълпите приветстват, качен върху магаренце при влизането Му в Йерусалим, а четири дни по-късно крещят "Да бъде разпнат!" и така принуждават Пилат Понтийски, прокуратор на Юдея, ритуално да си мие пред света ръцете от кръвта на Иисус... Оттогава "измивам си ръцете" вече над две хиляди години ехти над стълпотворения от наивници, когато демагог реши да измие от себе си отговорността и прехвърли личната си вина върху невежествената креслива сган, тълпяща се в нозете му – ситуация, емблема за всеки, докоснал се до Известността и Славата. Ето затова, ако в слънчев или дъждовен сив понеделник тълпата те въздига, бъди нащрек каква беда те грози, човече яко суетен. Непостоянна, преходна е любовта на т.нар. народни маси, или на изискано наречения електорат. Вождът, в понеделник обкичван с венци и празнични песнопения, честичко бива кощунствено изритан по-късно от същите горещи хвалители и последователи. И най-странното в човешката ни природа е, че именно най-преданите апологети и слуги обикновено са в първите редици на ентусиазираните съдници, същите онези, които с подпухнало от злост лице си дерат ризата на площада, посипват си кратуната с пепел и настояват за най-жестокото наказание от името на полъгания народ... Кому да вярва евентуалният въздигнат в облаците от изблик на всенародна любов вероятно е голям проблем, страшен проблем! Да се бои преди всичко от най-приближените, мисля си.

  И ми иде наум аналогичен случай с възпитаник на Ленинградския висш марксически институт за кадри на философията и психологията, пред очи са ми най-разпалените и видимо най-гневящи се на соца и комунизма членове на новосформирани движения и партии от бивши мекерета на властта – от преподобния старши асистент Иван Костов в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) до анонимния, но самоотвержен до 10 ноември 1989 г. квартален, селски, заводски или университетски доносник, когото виждам в предавания у нас от екрана на коя ли не родна телевизия.

  Снощи по телевизията въртяха публицистичен филм на ББС за синчето на Филип II Македонски – Александър, когото майката – четвъртата жена на Филип II, Олимпиада, нахъсва от невръстно детенце. Александър Велики – съсипал не само своя живот, но и променил цивилизационната еволюция на човечеството, включително до наши дни. Гений във военната стратегия и тактика, нищожество в личния си живот, приключен едва на 32 години. Та ето ключови два персонажа за размишлениe над умението да се живее, първия – в човеколюбие, другия – под знака на стръвта към набези, под знака на маниакална злост, от идиотското желание да властва над света.

ЕНТЕЛЕКТОАЛЦИ...

  Химичката днес нахокала учителката по български Мариета Николова пред колеги в учителската стая. От какъв зор?** В дневника на класа химичката написала "не учебен ден" грешно, вместо правилното "неучебен ден", а нещастницата Николова проявила наглостта в часа си по Българска граматика да поправи грешката, па и да я обясни на учениците си, без да подозира, че седмичната програмка в дневника не е написана от ученик, който бърка граматиката, а от класната, т.е. от химичката Цветанка Ганзурова.
  – Кой ти дава правото да ми подронваш авторитета, ма-а! – крещяла извън кожа от ярост химичката, и тъй да се каже, навряла в кучи гъз притеснителната радетелка за правилна българска реч омайна, сладка.
 
  Минути след скандала се разминавам с накокошинената възрастна дама. Тя цялата излъчва електричество, химически бойни отровни вещества. Намразила беше в онзи момент вероятно всички българици по света, та ме изпепели с поглед и ми изсъска:
  – Знам аз, зна-а-ам кой им пуска фитилите на младите колеги! Знам аз защо младите колежки нос са навирили и не си знаят мястото в колектива.

  Наглостта и невежеството царуват, отвори ли им се възможност. Така преди години, през пролетта на 1990 г., когато тъкмо създадохме първата синдикална секция към КТ "Подкрепа" между 120-те учители в училището ни с 2 400 ученици, пресрещат ме пред административното крило двечки. Пенка Кръчмарова, родом от село Старо Железаре, дотогава поне десетина години несменяем профпредседател в казионния профсъюз, сръга с лакът дружката си Цвета Иванова, по онова време зам.-шеф по учебната част: "Виж го ма, Цвето! Ей го главатаря им на анархистите. Всички сме другари и другарки, само той, моля ти се, Цвето, само той господин. – И заби показалец в стомаха ми: – А бе, господине, защо ти е още една профорганизация? За да разцепиш колектива ли?!"

  Първият епизод с химичката ми напомни история с цитат от Вазов – на четири реда текст: общо шест правописни и пунктуационни грешки, обесен... не Вазов, а цитатът с червени букви, афиш над главата ми, рисуван върху луксозен кадастрон. Нямало кой да ми каже, че цитата го е рисувала лично колегата Йоана Георгиева, завършила тоже благополучно специалността Българска филология, и то не в някакъв провинциален институт, ами в Софийския университет, та използвах афиша й за нагледно пособие в час по Българска граматика с тогавашните ми седмокласници за илюстрация как дори и доброто намерение може да бъде съсипано от недоглеждане. С двамата ми набори, пловдивските живописци Александър Филев и Христо Стойчев, и със Стефан Лютов и Кирчо Цифкански по онова "жестоко време" в Панаирното градче майтап си биех, че правописните им грешки висят по калканите на Пловдив с пъстрите надписи, халтура тип Ден година храни, нацвъкана из Пловдив заради Международния мострен панаир.

  И пак от онези еуфорични времена: на границата между соца и лъже-демокрацията, ми се мотае в ума тежък случай на даскал рабфаковец, някогашният партиен секретар в квартала ни и официален доносник Атанас Стойков, който като във вица за Гарабед Шпионина не се и криеше: гордееше се, че Партията му е гласувала доверие да служи на правата вяра. На въпросния Атанас Стойков специална глава отделих в ръкописа "Историйките на ученика Ламски". Тъй да се каже, Наско нахлу през Парадния вход в сюжета, дойде си от реалния живот в книгата ми; дори си наложих да посъкратя част от фантастичните простотии на този велик образ на типичния рабфаковец, понеже се появи опасността читателят да го приеме за подигравка с Българския учител. Описах едно към едно как преподава – заканите с юмрук, крясъците му, войнишкия рапорт в началото на всеки учебен час, плюс усилията да прикрие отчайващото си невежество в сферата на наука, която преподаваше със сатанинско вдъхновение, разбирай: чрез вдъхване на страх и паника у учениците, а и сред колегите учители, с присъщите за духовен плебей магарешки инат и отмъстителност до ламарината, до победен край, до гроб. Подобен тип чешит през живота си дотук съм виждал в лицето на неколцина, тръгнали да си отмъщават, без да си дават сметка, че злобата никога не е решение.   

  БЕЛЕЖКА от 14 януари 2014

  Ако можеш, заобиколи или прескочи калната локва, и си свиркай! Не искаш ли, това вече е участ. Нарекох си фирмата от 1994 г. "Гарван", като имах предвид, че Гарванът се храни с мърша. Това му е призванието: да пази света на нормалните от навлеци, от жалки самозванци. За да унижат българина, Азис бяха изтипосали шест месеца срещу Лобното място на Левски. Шест месеца огромен цветен афиш върху фасадата на 30 м срещу Паметника Левски показвала любовно надупения страдащ Азис с надписа: "Как боли!" – реклама на бленуваната от Васил Левски "чиста и свята република"... Хиляди столичани в течение на месеци минавали край рекламата на чалга-иконата за днешна България, надупена срещу лобното място на Апостола, по-вероятно любувайки се на полегналия Азис***.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 2 apr. 2022

Илюстрации:

- Духовността изкачва своята Голгота непременно по Виа Долороса.

- "О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш!" 

___
* Из Притчи Соломонови, IX-8. Автентичният текст: "Не изобличавай кощунника, за да те не намрази".
** От въведението на Паисий към История славянобългарска: "О неразумний и юроде, поради что се срамиш да се назовеш българин?" 

*** Преди години предизвикателен билборд на Азис срещу паметника на Левски в столицата бе свален по разпореждане на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. "Какво да направя аз, че точно там са го обесили?" – попита Азис вече столичния кмет Бойко Борисов. Обидената фолк-звезда рекламираше по онова време новия си макси-сингъл "Как боли". "Нямам нищо против Азис" – опрадаваше се клетият Бойко Борисов, а иконата, любимецът на нацията отвърна: "Не мога да се сърдя на един толкова хубав мъж". Вж. https://www.dnes.bg/zvezdi/2007/11/20/svaliha-grydta-na-azis.43964  Бел.м., tisss.