понеделник, 16 март 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (92.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (92.)


 Смятам, че интересът към нашата партия се увеличава непрестанно и това, бих казал, е съвсем естествено. Преди всичко нашата Демократическа партия има една чудесна история. Нейни водачи и основатели са Петко Рачов Славейков, Петко Каравелов. Освен това водачи са Александър Малинов, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев. Това са хора, оставили дълбоки следи. И самата Демократическа партия има много богата история...

 Бих казал, огромна опасност за демокрацията е роенето на партиите. И друго още нещо, което Алеко Константинов – член на нашата партия, го хваща много ясно в "Бай Ганьо" хвърлянето на кал, очернянето на водачите. Това е системно явление за България. Тъй че да се хвърля кал и водача, лидера на партията по този начин да го представят пред публика като нищожна личност и
свален – неговия престиж...

  Стефан Савов във "Всяка неделя" на БНТ от 30.ХІІ.1990 г.*

   12.01.2000., продължение

   Стефан Савов. Типичният представител, или по-точно казано, образецът какво представлява политическата каста, която никога не е преставала да ни управлява. Чий интерес обслужва дейността му, талантът му, високата му интелигентност на ловък политик? Дотолкова сбъркани ли сме, та точно този потомствен аристократ го изпратиха с високи държавни почести в Отвъдното! А може би бъркам, може би той наистина е голяма фигура за мащабите на нашата малка България?

  Вторият – Илия Минев от град Септември, 82-годишен, Оглушал и почти ослепял в последните месеци на живота си. Изнесоха трупа му от софийското старопиталище, отчето отслужи заупокойна молитва за многострадалната му душа пред тесния кръг негови съмишленици и го погребаха. Почти трийсет години този човек е разкарван по арести, следствени отделения, концлагери, затвори. Чул смъртната си присъда. Лежал сам нощем в килия на "Смъртните" в очакване на взвода за екзекуция... И как оцелява до тази възраст един Бог знае. Не им бе удобен на властващите обновени, напудрени и дезодорирани демократи, ай, ама как не им беше удобен! Илия Минев – основател на първото в България от Тодор-Живково време Дружество за защита правата на човека. Илия Минев – основател на първата организация на синдиката "Подкрепа", сякаш Есхилов образ, слязъл сред нас от древноелинската драма на съпротивяващо се, но и твърде скромно в гордостта си Достойнство!

  Последният от тримата – Неделчо Чернев, и той си отива в преклонна възраст. Нему дължим телевизионните сериали, които предизвикаха моята мила отрудена България да коментира и миналото си, и своето настояще с взискателност, но и с уважение към себе си в пространната сага "Капитан Петко Войвода" или "На всеки километър" и "Дом за нашите деца". Творец от екстра-класа, човек на изкуството, опъната до скъсване струна, резонираща от всеки полъх на всеобщото Българско наше отчаяние, надежди, равносметки. Без показност и без резки жестове, ей така – делнично и човеколюбиво, като истински творец и стопанин. Не видях на опелото му шареното ято "дисиденти", а само актьори от театъра и неколцина писатели от по-възрастните.

  Три неслучайни личности – три подхода към случващото се у нас, към бита и към събитията. Кой ли е най-добрият подход? За егоиста – първият. За човек на честта – вторият. За плодоносния, изпълнен с труд и талант живот на летописеца – третият.

  13.01.2000.

  Според секретен документ на ООН от 1995 г. Българският етнос бил обречен на изчезване. Чувам тази хубава вест снощи в коментар точно на Радио Free Europe  (Свободна Европа), излъчван, може би ретранслиран (препредаван) откъм Прага със средства от бюджета на Конгреса на Световната суперсила. Дикторът тъй се изрази, буквално: "Няма какво да се лъжем, държавите се раждат, живеят и умират както хората". Беше шеф на някакъв екип за изследване на обществото. Говореше уравновесено, безстрастно, разумно. Съобщи ни, че според изследване на Западни специалисти, Българската ни държава през целия ХХ век била функционирала чрез външни заеми, което значи, че българинът пак се стремял да живее на кредит, за да избегне колизиите на капиталистическия пазар, да ползва държавата като донор и да чака наготово, накъсо казано, да върви по най-лекия път, демек – ден за ден.

  На реплика по телефона от възмутен слушател господинът, издател на алманах за България през ХХ век, отвърна, че тези изводи не са негови, ами цитирал коментар въз основа на строг анализ върху статистическите данни. Слушателят по телефона ей така се беше аргументирал: "Не може народ, който произвежда два пъти повече храни и стоки, отколкото потребява, да е живял на чужд гръб. На чужд гръб у нас в България само и открай време с много малки изключения паразитират единствено циганите", обаче много авторитетно интелигентният мъж от софийското студио на Free Europe цитира статистиката. Дето се вика, пред фактите и боговете мълчат.

  Любопитни детайли от изложението на този явно неслучаен човек!

  1) Че България и Франция са две от трите държави, така да се каже, произвели идеята за единно общество на християнския Европейски континент.

  2) Че българинът циклично
ту влиза, ту по терлици излиза от чудното европейско общество в протежение на цялата си история (имаше пред вид тринадесетте века от кан Аспарух до днес, ама взех, та си помислих и за траките фриги или бриги – по-късно наречени бълги, чиито потомци подир осемстотин години затворили кръга от Тракия към Близкия Изток между реките Тигър и Ефрат Планините на Централна Азия Волжските степи Делтата на реката Дунав Стара планина, Средна гора и Родопите Егейско море и Адриатика – и накрая пак у дома, бел.м., tisss).

  3) Че след като някога, преди бая векове, българите са сред бащите на идеята за европейския манталитет (ІХ-Х век от Хр.), сега едва ли не като просяци се стремим да се завърнем в лоното на европейската цивилизация. И това, значи, бил един от парадоксите ни като нация, но и като изключително странен народ. Демек, всички се натискат, само на нас обаче от време на време ни писва и бягаме от Европа. Ега си!

  4) Че изчезването ни като нация не ще да е символично претопяване, разтваряне в другите национални множества, а буквално свиване, ограничаване на българите до екзотична малцинствена общност от някакви си до три-четири десетина хиляди аборигени, туземци или по хептен научному изречено и със съответния апломб – "ендемити"**, както писал Яворов за арменците "останка нищожна от винаги храбър народ мъченик", т.е. останки жалки от Велика България, с която някога Европа била принудена не на шега да се съобразява. А днес сме си докарали нещата дотам най-усилено да ни гризат кокалите нашите българи сърбомани от Скопска Македония... Как ли пък да не добавя и това!

  15.01.2000.

  Току-що по Euronews обявиха, че в белградския хотел "Интернационал" опаткали Желко Ражнятович-Аркан, един от бабаитлъшките символи на сръбския шовинизъм и манталитет. Ричард Холбрук пратеник на Президента на САЩ за особени мисии, за особени поръчки в най-горещи точки на планетата – Близкия Изток, Балканите и пр., бе определил трътлестия нафукан хлебопекар за "убиец на свободна практика". Сърбите, чувам, лудеели по хлебопекаря, ако се съдело по белградските им медии.

  БЕЛЕЖКА:

  Вчерашният ден беше последният може би подарък от лятото. Живачният стълб в термометъра над сенчестото ми балконче се бе извишил до 32 градуса по Целзий и във вечерната задуха едвам се дишаше. Добре поне, че не пуснаха познатия аромат на мъртвешка воня онези добри хора от Екарисажа миналата нощ!

  Влизаме в Европа, няма лабаво! Навъртели ми се край кайнака, откъдето очакват да потекат милиони евро първо аверите на Ахмед Доган, с онези там двама аслани: господинът с половикилограмовия златен ланец на китката, верният доносник на ДеСе (26 кг. са доносите му, обявиха официално по телевизията) Юнал Лютфи (1944) и г-н министърът на земеделието***, който в изблик на нежност наричал българите гаури, после синовете, щерките, внуците на бившите управленци от БКП; хайде и старите думбази отпреди Девети т.нар. реститути, начело с Неговото величество г-н Царя, наредиха се и те край тавата с очакваните големи късове вкусни пържолки. Остава само и президент от Демократи за силна България на Иван Костов, па "Всичко Мара втасала, само се не се сресала!" и "Те ти, булка, Спасовден!"  работата опечена: на баш европейци пак замязваме. Както в онази тв-рекламка: "Събрахме се!" която студенти майтапчии от тв-предаването "Ку-ку" префасонираха на "Съдрахме се!" – от кеф се посрахме цялата ни дружина апапи. И народът гледа, и нацията – весела. Празнични хора и ръченици по площадите се вият-извиват след изборната победа на славната Костова партия Демократи за силна България. Само президент от ДСБ да уредим и този кусур! и влазяме с гордо вдигнато чело и изпъчена космата гръд отново в цивилизования свят: "Булга-а-ар, Булга-а-аррр, пу-у маш-аллах!"

  "Де де, европейци, ама не съвсем..." би рекъл кротко, да бе жив Алеко.

   Пловдив, 6 октомври 2006 година

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 16 mar. 2020

Илюстрации:
- Еуфорията при посрещане на Симеон Сакскобургски у нас;
- Фото-илюзия за последния ни голям държавник преди соца.
___
* Вж. вестник "Демократическо
знаме", бр. 18 от 12 януари 1991 г.
** Свойствени за дадена географска област. 

*** Мехмед Дикме (1966) от ДПС –  министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Кобургготски  от 24 юли 2001 до 23 февруари 2005 г. Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...