събота, 17 февруари 2018 г.

Story – МАЙНА Й РАЙНА

МАЙНА Й РАЙНА*
По действителен случай

   Работеше в учебно заведение като заместник-директорка, а за да й се трупа стаж на даскалица, преподаваше и по два учебни часа седмично История на Българската държава... жена обичлива на име Райна. На средна възраст, не съвсем прецъфтяла. С богат и всякакъв опит. Първи клас квалификация, въобще прогресивна, или както казват турците – ачигьоз.

   Съпругът на тази жена бе военен, тоест шапкар, както им викат по нашия край; предстоеше му да излезе в пенсия. Полковникът яко го измъчваше напоследък, и особено насаме със себе си, деликатният въпрос какво да си отмъкне, както казват нашенци, какво да си гепи за спомен от службата в авиационното поделение край град П. Значи, това пищови, автоматично оръжие, зенитки, гаубици, снаряди, радио-управляеми ракети, бомби, са все опасни работи, че да послужат за каквото и да било на виличката. А полковникът си беше миролюбив, никому не желаеше злото, пък не може да реши какво да си вземе за вярната служба на Отечеството.

   Една заран, както се бореха двамата под юргана, на Райна Попгеоргиева й мина през ум, че утре пак й се налага да преподава Априлското въстание на питомци от шести клас, и тутакси й... просветна.

   – А бре, Кочо! – като милваше олисялото от офицерската капа Ботевско чело на любимия. – Що стана с копринените байраци, дет ги бракувахте лани?

   – Кво? Зарад спукания кенеф мухлясват в склада, кво!

   И значи, от копринените байраци плаха начална даскалица нелегално изработи за г-н Кочо Честименски и г-жа Райна Попгеоргиева (по баща) завески с бродирани на оверлог монограми Kocho & Rajna в разкошна драперия като за кралска спалня, покривчици с нежен златист кант, дамски и мъжки халат, два броя нощници алени с изящна бродерия, плюс за специални нужди два чифта (мъжки и дамски) кюлоти със сърп и чук отзад, а пък петолъчка отпред току над израз "Наша гордост".

   Изпълни се точ в точ, както казват по нашенско, изреченото преди години от наивник, загинал за Идеята, на когото тук казват загубеняк: "От кървавите си ризи шихме знаме, подире ни дойдоха едни хора, дето от байряка си шият ризи и гащи".

Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, jan. 1990 – edited 18 fev. 2018
–––
* На жаргон в Пловдив ще рече "Афиф работа". Бел.м., tisss.

Ars Poetica – ВРЪЩАМ СЕ

ВРЪЩАМ СЕ


И изниза се петък, дъждовно,
и си тръгвам отново пак сам,
и над мен прелетя като спомен
твоят образ, едва очертан.
Петък вечер, събота, неделя
ще съм само един силует –
мъж случаен току на предела
между мил и ужасно проклет.
Ще поспоря наум със жените,
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил,
та заслужих това наказание –
да се връщам сам у дома,
да ближа сам старите рани
и да знам, че и ти си сама,
че не мога нищо да сторя
в този кротък вечерен дъжд,
с тези улици, къщи и хора –
просто тъжен, отчаян и мъж.
Цял подгизнал от спомени стари,
три дни да си мисля напук
как седиш зад стъклото, навярно
подпряла брадичка с юмрук.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 noe. 2006 edited 17 fev. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...