ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1678.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1678.)

   Сред перфидните форми на унижение е да те броят за доверчив и наивен, след като мълчаливо си се наслушал на кощунствата на отродници и мекерета на чуждия интерес. А отродникът не разбира могъщия упорит дух на нацията, че се е пръкнал като плевел в плодна пшеничена нива. Но нивата помни. В двата ми рода – бащиния от Харманли и майчиния ми от Пазарджик, ала всъщност пришълци от Перущица и Калугерово, няма генерали на Държавна сигурност, ни главорези и министри преди или след Девети септември 1944 г. Това бяха обикновени българи, живееха скромно, не зависеха от конюнктурата, от курса на долара, ни от кощунствата в политиката, а единствено от предприемчивостта и труда си. – Аноним (1947)

   14 fev. 2001

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (13.)

   За естественото човешко право личността да променя както позицията си, така и себе си... Нали докато сме живи, се учим! Иде ми на ум, като чета в книгата на Стефан Цанев с надслов "Убийците са между нас”, издадена през 1996 г., спомен за любимия автор на хиляди деца от моето поколение*. Роденият през 1936 г. поет Стефан Цанев си спомня как през 1963 г. главният редактор на партийния седмичник в. "Стършел”, качил на уводно място поемката "Репетиция за парад" и така му спестил репресии не само от цензурата, но и от силовите органи на властта, т.е. от Държавна сигурност.

  Да припомня, това е исторически отрязък от най-новата ни история, когато у нас в България действат десетки концлагери за "врагове на Партията”, дето психически, в хиляди случаи: и физически, са умъртвените т.нар. "ренегати”, "буржоазни отрепки”, "английски диверсанти”, "шпиони на гнилия капитализъм” "агенти на империализма”, накъсо казано – българи, уличени, че им липсва вдъхновение за строителството на новия "щастлив живот”.

  Не стихотворение, поемка написах през 1974 г.; та затова ме занимава епизодът с Асен Босев. Щ е било под влияние на Стефан Цанев, с чийто стихове още през 1963 г., 15-годишни, се сбирахме всеки четвъртък надвечер дузина пловдивски гимназисти след училище да се учим на журналистика в редакцията на "Комсомолска искра” – ІV етаж, пъпът на Пловдив, при Джоката**. В онази 1963 г. поетът Стефан Цанев за нас беше символ на честна позиция спрямо натегачът и мекерето-доносник на партията. Писал съм нещо неумело може би за траещите по седмица и две седмици репетиции, маршируваме под строй от единия до другия край на Централния пловдивски площад хиляди юноши и хлапета от Дома на народната армия до т.нар. Руската книжарница и обратно, скандираме "Напред! Вечна дружба с Ес-Ес-Ес-Ер!, Да живей славната БКП! Долу капитализма! и Смърт на империализма!" за предстоящия парад на единството между Партията ръководителка БКП и ентусиазиран народ. 

  Може ли ентусиазъм да се репетира! От гръмотевиците на по сватбарски мощната озвучителна уредба Червеният площад се тресе: "Другари, последните редички нещо ми се губят. Да скандират по-силно последните редички! Дайте по-мощно, да не се наказваме!" Вакханалията на партийната "правда" как да не те изненадат, ако все пак  разсъждаваш с ума си. Доносниците на Държавна сигурност бяха в стихията си. 

   Стефан Цанев припомня жест на Асен Босев. Ето какво рекъл др. Босев десетина години подир случая: Не знам защо реших да ти помогна (…) Спасението беше да се играе ва банк – на първа страница, на най-видно място (...) афиширано, лично аз поръчах винетките – в упор, да се стъписат: "Сигурно ние бъркаме" (за цензорите на Партията – да решат, че са сгрешили (невероятно, бел.м., tisss). И успяхме, нали! Това казва Асен Босев през 1973 г., когато приел в дома си младия талантлив поет Цанев. Доста човечно. И човеколюбиво! И тъкмо да реша, че етова е пример как духовният аристократизъм надделява над тъпия фанатик у манипулатора, пред очите ми лъсва стих на същия Босев, публикуван току преди 20 дек. 1949 г., когато "цялото честно и прогресивно човечество” се готви за седемдесетия рожден ден на другаря Сталин:

НА ЕДИН ПРЕДАТЕЛ...

Днес цял народ за него казва:
- Държал съм бил змия у пазва!
А винаги змията той
я щедро награждава с бой – 
за миг главата й премазва...

  И за да не се обърка усърдният доносник на партийната линия в чия чест са тези римушки, ето начало на послание в бодряшки стил, сътворено вероятно с участие на същия автор. През 1949 г. Асен Босев, според тогавашния партиен печат, се явява сред водещите, лансирани от БКП автори". 

ДО ГЕНЕРАЛИСИМУС СТАЛИН

Само Вашето проницателно око можа да види и разкрие престъпната шпионска група на (...) Ние Ви изказваме дълбоката си благодарност, задето ни помогнахте да разкрием и обезвредим шпионската група на Трайчо Костов, която в съгласие с предателската банда на... и под диктовката на англо-американския империализъм си беше поставила за цел да...

  Това е пак Асен Босев. Има разлика естествено, когато плещиш огнени партийни лозунги изобщо, и когато пред теб е конкретният човек от плът и нерви, в случая 26-годишен по онова време Стефан Цанев. Финалът на цитираната по-горе статия от сборника със стряскащо заглавие "Убийците са между нас”: "Ние си водим много точна сметка кой и кога ни е забил нож в гърба, а бързо изтриваме от паметта си ония, които са ни прикривали със себе си. Защо?”

  Наистина защо посягат понякога към казана с врящата смола да изтръгнат от мъки грешната душа? Това проява на милосърдие ли е? Индулгенция за натворените злини? Или – което вероятно е най-логично, начин да се купи талантът, да се привлече, прикотка, приклещи, да се подчини на партийната правда? Отбелязвам си, привлечен от личната драма на поета, драматурга, публициста Стефан Цанев. Крилати за моето поколение родени и израснали непосредствено след „славния” Девети септември бяха Стефан-Цаневите иронични призиви: Носете си новите дрехи, момчета. Момчета, внимателно на завоите. Послушните момчета не ги съдят"... Лягахме и ставахме с тези редове.

  Що се отнася до Асен Босев, какво повече да добавя от сентенцията De mortius aut bene, aut nihil*** за човек, сключил договор със Сатаната!

    15 fev. 2001

   Джефри Чосър (1340-1400), „Кентърбърийски разкази”****. Не знам как звучи на английски, но на български Чосъровата фраза ми допада. Както се изрази тия дни дни моята чудесна аристократка Re.: "Мили, стига си се ровил из толкова отврат, нужно ни е нещо закачливо". Та като я послушах, ето само два фрагмента от епоса на англичаниня Джефри Чосър за финал на поредицата „Фалшивите шивачи” по повод два философски романа на писателя от световна величина Томас Ман:

1)  стр.41: А подир туй, без много да отлага,
той яхнал коня си, раздиплил флага
и тръгнал със войските си...

  Една дума, „раздиплил”, ми се ухилва като пакостник, уцелил джама на комшията. Ха сега пробвай в мъдра печал да тълкуваш сюжет и образи от миналото!

2) стр.48: Понякога, уви, така безумно
срещу съдбата ний роптаем шумно,
а тя ни дава често, без да знаем,
дар по-богат, отколкото желаем.
Мнозина към охолство се стремят,
а то им носи болест или смърт,
мнозина други бягат от затвора,
а вкъщи ги убиват близки хора.
И често, паднали на колене,
не знаем за добро ли, или не
се молим...

Plovdiv, edited in 8 jan. 2025

Илюстрации:

- "Сократ" от село Долна Баня и фен от Лос Анджелис.

- Натегачът вирее само чрез омраза и див фанатизъм.

___

* „Спасението беше да се играе ва банк”, из писмо до поетесата Станка Пенчева (1929-2014).

** Никола Джоков (1934-2000).

*** (Латинска сентенция) За мъртвеца – добро или нищо!

Асен Иванов Босев (1913-1997). Почва да печата от 1932-1936 г. едновременно с Никола Й. Вапцаров. За разлика от идеалиста Вапцаров, Асен Босев е лансиран от Партията ръководителка, обучен в Съветския съюз манипулатор писател и журналист”,: след 9.ІХ.1944 г. редактор на официоза в. "Работническо дело”, от 1961 до 1965 г. когато се разиграва епизодът, описан от Стефан Цанев, е гл. редактор на седмичника на ЦК на БКП за хумор и сатира в. "Стършел”. 

**** Новели в стихове, превод Александър Шурбанов. Бел.м., tisss.