ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1524.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

 ПЛОВДИВЧАНИН (1524.)

 Често съпругът не познава жена си. За да разцъфти с всичкия си чар, тя трябва да усеща, че е обичана със своите странности, настроения, капризи. – Аноним (1947)*

  23 mar. 2016

 ТИ СИ РОЗА...

Ти си роза, ти си крем,

но не си, не си за мен,

ала пак седя, седя

и със пръстчето следа

по прозореца чертая,

в плен на твоята омая.

 

Мила моя, любовта

изведнъж ме връхлетя;

що със себе си да сторя,

тъй обикновен сред хора,

подир теб които тичат

и кълнат се, че обичат?

 

Себе си да прокълна,

че ми завъртя ума –

да зарежа всичко-всичко

и да литна като птичка

по-далеч оттук и ням

да се утешавам сам,

че каквото и да сторя,

съм един от всички хора,

а пък ти си ми една,

ала си на друг жена!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 fev. 2024

Илюстрации:

- Когато пада, момичето всъщност побеждава.

- По блестящите очи ще я узнаеш, не по думи. 

–––

* Старите хора не случайно казват: Който познава само жена си, той не познава жена си. Да разбереш една жена, никога не са достатъчни думите. Жестовете, говорът й като мелодика, гъвкавостта и прочие са кодове, нотопис за Паганини на цигулката, каквато всъщност е тялото й и всички мелодии, които виртуоз е в състояние да изтръгне от тази нейна душа и тяло. Бел.м., tisss.