Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 25 май 2019 г.

БЪЛГАРИН ДОКРАЙ

БЪЛГАРИН ДОКРАЙ

Изпадам в плен на всякакви измами
и лъжат ме тъй сякаш съм глупак,
по-доверчив от мен тук просто няма,
но бългaрин докрай оставам пак!

Купуват ме и ме продават, само
достатъчно е да им вярвам аз
и може би в това е мойта драма –
срамувам cе да закрещя на глас.

В съгласие у мен живеят двама –
Hаивник, но и Bлюбен, та напук
чувал жито заменям с наръч слама,
щом вадят ми душата със памук.

Тъй милозлив към тариката мазен,
пред грандомана – в смут на колене,
не мога истински да ги намразя
или да им обърна гръб поне.

На всякакви небивалици вярвам,
крадеца да пожаля съм готов,
на лицемера с грозната му врява
 отвръщам с най-смирената любов

Ала каквото и да стане, зная –
щастливец съм роден на този свят
и чувствам се почетен като в рая,
където за мизерника е ад.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 26 maj 2019

ТРАКИЙСКО СБОГОМ

ТРАКИЙСКО СБОГОМ*

Безплодна, спечена земя.
Копаят двама нискочели.
А над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род.
И сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен.**

Добруджа, Тригорци, лятото на 1977 г.

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited by 25 maj 2019
___
* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г., където текстът е под надслов "Сбогуване с дядо".
** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 авг.1977 между селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да сложи край на живота ми. Съвпадението – че като студент, през пролетта на 1970 г. състудентка, туркиня от хасковските села, се вмъкна в редакцията на студентския вестник "Софийски университет", за да ми предскаже инцидента навръх тридесетия ми рожден ден.
Долу: аз – праправнук на заклания за назидание на дръвник от турците Ангел Керемидов през май 1876 г. на мегдана в някогашното село Калугерово, и внук на Борис Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Снимката на Борис Дявола горе е от есента на 1943 г., а Ангел и по-големият му брат Георги Керемидов са сред двайсетина калугераовчани в Хвърковатата чета на Бенковски, чиито имена са върху паметната плоча в центъра на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик. Бел.м., tisss.