Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 14 септември 2017 г.

Ars Poetica – ЛЮБОВ КЪМ ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФКИ

ЛЮБОВ КЪМ ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФКИ

Двама се срещат незаконно и тайно;
двама значи, мъж и млада жена...
но има ли обществото вина,
че скритото между нас е всезнайно!

За ужас на приятели, врагове и роднини,
тези
срещи продължават вече години
несъобразени с моралната чистота,
дъждовете и пустинните бури,
движението на планетите и он
ези щури
предсказания за близкия край на света.

Независимо от кандидатпрезидентската
достойна кампания в Щатите,
независимо от самоотвержените
главорези в Близкия Изток,
от напиращите да нахълтат 
мюсюлмани в приятелска Европа,
независимо от
глад, недоимък
мор по добитъка,
суша,
потоп,
земетресения,
вулкани
космични катастрофи,
слънчеви изригвания,
кървави бунтове
и освободителни въстания,

все към този мъж
стреми се тази жена,
все към нея препуска той запъхтян
и сврени зад някоя
надупчена от терористите стена,
нещо особено интим
но си споделят там.

И отиват после в нелегална една
квартира,
продължавайки да дискутират оживено:
той пита тя
какво толкова у него намира,
а тя –
дали с нея не му е студено...

И какво следва от тези невчесани
строфи:
очаквате може би кой знае какво да стане,
обаче... 
тя сега бели картофи,
а той просто излива олиото в тигана.

И когато накрая вечерята
е сложена,
споглеждат се дяволито 
двамата конспиратори...
и оказва се тази
тяхна среща, 
тайна и някак възторжена,
е най-важното нещо под Небесата.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ sep. 1997 – edited 15 sep. 2017

Ars Poetica – ЩЕ ТРЪГНА ЗА КАРДИФ

ЩЕ ТРЪГНА
ЗА КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –

с високи токове,
 и тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
с дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола.
Над веждите си ниско
периферията на хоризонта
ще опъна.
Усмихвайки се,
сбогом ще си взема
с мостовете,
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
след смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
планетата ще обиколя,
макар че няма,
няма никъде да ходя
и все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е
да бъде вечер
като та
зи...

О, нека не узная никога Кардиф!*

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ sep. 1990 – edited 14 sep. 2017
___
* Ключов
текст от сб. „Кардиф”, изд. 1998 г., "Студио Гарван".