Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Ars Poetica - ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

Дами и господа българи!
Мъже и жени! Деца… Изобщо
граждани на „чистата и свята република”!
Виждам вашите честни лица
и си мисля, че ако нещо в България крета,
това е политическата просвета.

Изгонихме комунистите.
Сприятелихме се с империалистите.
И при нас вече идат засмени
техните президенти, министри и бизнесмени,
пратеници на папата и на Мохамед
идват, радват ни се: „Бульгаристан, прювет!”
Значи, влизаме в прекрасен тунел –
пред нас е голямата, ясната цел:
да разпердушиним до основи построеното
и да обърнем с главата надолу времето.

Задачата, значи, е твърде сериозна,
грандиозна, мистериозна,
обаче ний сме доказали многократно, че
с каквото и напоследък да се заловим,
правим го храбро на трески и дим.
Затова нашият славен, горд народ
разполага със Светия синод,
с достоен Парламент,
с достоен Президент
и с онзи красив балкански ентусиазъм
да се справим дори и с Еразъм*.

Нас ни обичат по цял свят днес.
Всички сме фермери и самураи по чест.
Ако някога Червената армия от раз ни превзе,
днес и Съветският съюз опъна нозе
и го понесоха надолу из трънаците
като сламено чучело, за смях на нациите.
Онез, дето квакаха „Да живей СССР”,
днес нагъват сол и пипер,
и ако поетът Вапцаров сега се събуди,
има мно-о-ого да се чуди.

Държавниците ни бродят по света и у нас.
Ръкопляскаме смело, а всъщност сме пас.
Кажат „Вървете!”, и ние вървим
през полета с лалета и дим необходим.
Лъжците ни лъжат. Крадци ни крадат.
Проститутки ни пазят. Полицаите спят.
Министрите ни просят по широкия свят,
а ний – по площадите: парад след парад.

Народът сме ние в бурна радост до шия,
а шепа нещастници плюскат и пият,
оригват се сито от телевизионния екран
и сексът се смесва с дъх на тамян.
Жужим и се радваме в тоя живот,
както разграбваме своя имот.
България цяла сега нази гледа
изпосталяла и кривогледа.

Прииждат помощи от чужди страни,
Европа над нашето щастие бди.
Самолет подир самолет от небесния свод
оглеждат внимателно тоя народ
как по площадите търка подметки,
докато те правят своите сметки
с порозовели от апетит лица.

А ние – като малките деца:
устремени,
стълпени,
в море до колени
мечтаем големи, славни промени
и сме радостни, и се смеем:
– Не стига, че ви живеем!**

Еразъм Ротердамски

Plovdiv, 25 dec. 1991 – redact. 25 dec. 2015
–––––
* Текст от сб. "Нищо подобно" (1992). Еразъм Ротердамски (1466-1536), вж. http://www.teenproblem.net/a/172-biografii/20674-erazym-roterdamski/ и http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1618-vazhvala-na-glupostta-erazam-roterdamski.html

** В края на 1992 г. населението на България е 9 млн., днес реално едва ли е над 5 млн.