ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРАДСКО ГРОБИЩЕ
Моя малка тигрице, леле, как ме вълнуваш
с тези щръкнали цици, с тези хищни целувки!
Колко чудно – не знаеш, е това тук, с което
всеки влюбен нехайно пада в плен на сърцето
и мечтае, и страда, и кърви разлютено
пред онези каскади от искрящо червено.
Колко кратко с теб сме в плътска прегръдка
и отлита животът с крадливите стъпки
на отчаян безделник, който сам в тишината
прекосява полето, за да легне в земята
и над сладката нега, над праха му след време
други двама случайно да се любят смутено.
Ех, как ми се радваш, виждам – влюбена грееш
и обръщат се в гроба мъртвите да не гледат.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, 2 apr. 2011 – edited by 16 jan. 2020
.jpg)
