ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (463.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (463.)

  Всички буржоазни тъпаци, произнасящи думите аморално, неморалност, морал в изкуството и други глупости, ме карат да си мисля за Луиз Вилдийо – проститутка за пет франка, която придружавайки ме веднъж в Лувъра, където никога не бе стъпвала, взе да се изчервява, да си крие лицето, и докато ме дърпаше за ръкава, питаше пред безсмъртните статуи и картини как могло да се изложат публично такива неприлични неща. – Шарл Бодлер (1821-1867)* 

  28.01.2007.

ЛОШОТО МОМИЧЕ

Лошото момиче пак по улиците нощем броди

или се оставя някой жаден мъж да го съблича,

да го лъже безогледно с бели платноходи

или с лицемерен глас в любов да му се врича.

 

Лошото момиче майчица си няма да го учи,

че мъжете изкушени мамят безогледно,

свършат с теб и после те изгонят като кучка,

и от скъпата кола те гледат с поглед леден.

 

Лошото момиче… Колко лесно, мили дами,

да го смачкаме със крак и вий да го вините! –

а пък то е крясъкът на младостта ни,

който безутешно вън по цели нощи скита.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 fev. 2021

–––

* http://www.highviewart.com/cvetno/sharl-bodler-nay-golyamata-hitrost-na-dyavola-e-da-vi-ubedi-che-ne-sashtestvuva-9476.html Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (462.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (462.)

  ...Някъде далече в неотбелязания върху картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира дребно, незабележително жълто слънце. Около това слънце, приблизително на разстояние около деветдесет и два милиона мили, обикаля незначителна малка синьозелена планетка, чийто обитатели – произлезли от маймуната форми на живот, са дотолкова изумително изостанали, че смятат електронния часовник за хитро изобретение. Тази планета има, или по-точно, имаше... един проблем – почти всички хора, живеещи на нея, през по-голяма част от живота си се усещаха нещастни. Многобройни бяха предложенията за решаването на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. И това е много странно, защото общо взето тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни. И така проблемът си оставаше нерешен,  мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и онези с електронните часовници...*

  03.03.2011. Пътеводител на политическия стопаджия (1)

1. Георги Коритаров (1959)

  Докато се учи в Софийския университет вече е сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че с шантаж го принудили да работи за тайните служби, когато открили, че е ползвал фалшив документ, за да се отърве от военна служба. Бивш агент на Шесто управление на Държавна сигурност (политическата тайна полиция на Тодор Живков) в течение на десет години с псевдонима Алберт. Използва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски и английски език. След славния за него Десети ноември и от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на Истината и Демокрацията. Журналистиката – твърди, като се кълне в господ бог, му е вдъхновението в живота.

2. Данаил Кирилов (1970)

  По мощни изключително вътрешни убеждения през 1997 г. става член на БСП, така че вече при управлението на НДСВ на г-н Симеон Кобургготски го назначили за шеф в кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори отново и пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на партия ГЕРБ и тутакси се оказва областен управител на София. Смел, обаятелен оратор и депутат в XLIII и в XLIV Народно събрание, Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е несломим борец за европейски духовни ценности.

3. Валери Симеонов (1955)

  Биг-предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на политическата коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ГЕРБ и лидер на КТ Подкрепа, и съосновател на СДС в Бургас. Но не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски, което вероятно ще да се е случило подир славния Десети ноември. Бащата полковникът Симеон Балевски (1929) приключил трудовия си договор с армията като зам.-командир по политическата част на полка ни в Попово. На местните избори през 2011 г. в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския вестник "Десант", лична собственост на сина му Валери, публикува поредица материали, демонстрирайки мощни комунистически убеждения.

4. Волен Сидеров (1956)

  Политик, журналист, вожд, лидер на ПП Атака. Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, съден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалията от над 10 диоптъра на двете му очи, донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще да значи: вижда до пет метра, колкото да се ориентира де е храната. Мистерия е как само няколко години след като ловко се отървава редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф, когато с такъв род велико късогледство действително би трябвало да е сляп като къртица.

  През 1989 г. вече е член на "Комитет 273" и Екогласност, а участва и в Независимото дружество за защита правата на човека. По-късно вече става член и на СДС. В зората на 1990-те години е главен редактор на вестник "Демокрация". Ала после зарязва СДС и вестника им, за да го назначат на висока длъжност зам.-главен редактор на вестник "Монитор". Пак по онова време бил, шушукат, и пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Приет е за студент през учебната 2002-2003., приключва годината с две, шестици и четворка. Някой си професор Тотев бил много шокиран от познанията му в сферата на Светото писание, и тогава окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение, но уви, след Армията, парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямо П. И оттам нататък следва неговият възход. Ето как:

  2003 г. се кандидатира за кмет на София.
  2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по ТВ СКАТ.
  2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, и ще стъпи на политическия Еверест.
  2011 г. На 27 май обаче официално в Народното събрание партията му е обявена от всички останали парламентарни партии като "опасна за управлението на страната".
  2013 г. На митинг в чест на Трети март казва: "Ето, аз съм пред вас – онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръкава, ама аз винаги съм носел само православния кръст на моята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"

  За геройствата и склонността да се изживява ту като Васил Левски, ту като Христо Ботев, за циркаджилъците – редица кавги, побоища, обиколки из нощна София с ячки съмишленици, за крясъците и скандирането: "Бойко-о-о, курво-о!" и прегръдките със същия този ненавистен Бойко, за сценките в парламента, в самолета, в ресторанта, с господин посланика на САЩ у нас или с младите българи в сградата на ВИТИЗ, а и по улиците на столицата, тук изобщо не става дума. Това си е част от неговия репертоар.

5. Антон Тодоров (1966)

  След документално доказани разкрития за знакови след Славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици, като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, най-вероятно ще да е преживял дълбок вътрешен душевен катарзис и се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ – Вържи попа, да ти е мирно селото, нали! При медиците е познат подобен феномен: заболяват от болестта, която решили да лекуват. Впрочем, безпощадната римска сентенция гласи: "За мъртвите – или добро, или нищо!"

6. Тома Биков (1980)

  Завършил е актьорство, обаче е и магистър по политология. 2002-2005 г. – актьор в Старозагорския театър. 2006-2010 г. – автор на политически коментари. През 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, най-после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с книгата си "Досието на Доган", през 2014 г. – с книгата "Другата история на България – 157 модерни апокрифа", през 2019 г. – със студията "Политически кризи и служебни правителства“. През периода 2010-2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com.

  От 2012 г. се посвещава целият на политическото поприще: съучредител и гласовит член на Управата на ДБГ (Движение България на гражданите) на г-жа Меглена Кунева – снашицата на някогашния министър и секретар на ЦК на БКП др. Иван Пръмов. След неуспеха на ДБГ през 2013 г., участва в учредяването на Реформаторския блок. След изборите за Евро-парламент през 2014 г. самоотвержено напуска дясно-центристката коалиция, обаче вече е в управата на Институт за дясна политика. След предсрочните избори за Народно събрание през 2014 г. агитира за коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ. Във второто правителство на ГЕРБ е съветник при Министерския съвет в екипа на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на МВР Румяна Бъчварова и отговоря за коалиционната политика на ГЕРБ. Подир предсрочните парламентарни избори през 2017 г. е депутат на ГЕРБ в XLIV Народно събрание.

  И тъй, от цвят на цвят като пеперуда пъстрокрила, най-сетне се оказва сред жарките оратори в днешното ни Народно събрание, наред с обаятелните господа – поета Спас Гърневски, видния юрист Данаил Кирилов, неуморния борец за истина докрай Антон Тодоров, в плен на най-новата си сърдечна любов партията ГЕРБ.

  От хард-седесар костовист някак се озовава в управата на ДБГ на Меглена Кунева. От онзи период в личната му животопис е откровението му: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да бъде разследван. Има шанс да стане първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация, а то ще доведе до същинска революция..." И още една ярка, запомняща се риторична изява...

  През май 2013 г., като водач от листата на ДБГ в Бургас, обявява: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират (?! - предизвикат) проверка в парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър. И няма да се спра, докато не видя този човек осъден за всичките му престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"

  Трети фрагмент из огненото му творчество, с който може би ще остане в аналите на родната История: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че ние почваме да забравяме. Ще направя каквото зависи от мен Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател на България".

  Биографията на артиста-политолог Тома Биков е образец, според който съвременен Алеко Константинов би могъл да напише готина книга със заглавие "Пътеводител на политическия стопаджия".

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 fev. 2021

–––

* https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi Бел.м., tisss.