Ars Poetica – КРАЯТ НА ЛЮБОВТА

КРАЯТ НА ЛЮБОВТА

Е, добре де, няма да се прегръщаме,
няма и да се целуваме, няма и няма!
Любовта напусна Старата къща –
с теб оставаме приятели само

и нищо вече не е същото.

Забравяме, точка! Остани си със здраве!
Вече ми каза последните вести.
Каквото и повече отсега за теб да направя,
ще е съвсем, ама съвсем неуместно.

Нищо лично, разбирам – макар и печално,
просто шанс нямам никакъв, ни перспектива…
и виждам как твоето материално тяло
форми на друг мъж нежно попива.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 uni 2011 – edited by 12 oct. 2018

      БEЛЕЖКА:  
     Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867) е едва 28-годишен, когато във вила Медичи край Рим рисува шедьовъра си "Спяща жена”. Отбелязва: "Женска фигура в естествен ръст, легнала гола в легло". Творбата била притежавана от краля на Неапол Жоашен Мюра. Пет години по-късно съпругата на Мюра Каролин поръчва на художника още три картини, сред които е и "Голямата одалиска", изложена в Лувъра. Двете картини – "Спяща жена" и "Голямата одалиска" тематично са свързани: на едната гола жена от Ориента е в гръб, на другата: гола млада жена от Запада – в анфас. През 1815 г. владетелят на Неапол бил свален от власт и съпругата му Каролин Мюра избягва без картините; оттогава липсват сведения за "Спяща жена". Художникът успява да получи обратно "Голямата одалиска", но в остатъка от живота си търси изгубената "Спяща жена". Вж. http://podmosta.bg/otkriha-kartina-na-engr-otpredi-2-veka-skrita-pod-druga-tvorba/ Бел.м., tisss.

Ars Poetica – РАДИО БЕЙРУТ

На Любомир Гешев от Сопот – радист на "сто и четворка"

от някогашния български ракетен дивизион 90180 край Хасково

РАДИО БЕЙРУТ

Политиката служба не тика,
казваше нашият тъп старшина;
бяхме наивни, или дето се вика,
не мъже, ами градски лайна.

Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията за нас беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим се за Световна война.

Готвим се... ала с Любо от Сопот

тайно слушахме джаз от Бейрут*
и дъските ни взеха да хлопат,
и майорът ни спипа без труд.

Този Марков бе смъртна досада –
плужек мазен, пък ужким суров,

ужким пич, а душата ти вади
с педерастката своя любов.

И прости ни**, и тъй за награда
рихме въглища цял следобяд – 

дето казват: за честта на отряда
двайсет тона напред и назад.

Бяхме просто две бойки момчета,
но след случая с тоз темерут
оттогаз на войнишката клетва
сякаш бяхме се клели в Бейрут.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, mart 1990 – edited by 11 oct. 2018

–––

* Само с леко завъртане на потенциометъра пренастроен на честотата на Радио Бейрут, приемникът на военната релейка Р-401М ни зареждаше с "упадъчна" музика (рок, джаз и пр.) in live от нощните клубове на близкоизточната перла Бейрут. След обяда старшините Генчо Налбантов и Митко Карачев идваха в "моята" релейка да спят и слушах как хъркат като две дъскорезници, докато зорко им пазя спокойствието от лоши очи.

** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. "черни роти" на Втора българска армия. Случва се в разгара на движението на хипитата с онзи велик девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). Линкът е от концерт на великия Джими Хендрикс от октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил и София ми изглеждаше рай. Днешните лъскави лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи следвоенен взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света след като 550-хилядната въоръжена до зъби с най-модерни средства за изтребление армия на янките яде унизителен пердах и поколението на връстниците ни отвъд Голямата вода преживя шока да прогледне кой го прати на сигурна гибел, за чия изгода и от какъв зор във Виетнамската джунгла. Бел.м., tisss.

Документи – КОИ ФИНАНСИРА ВЪЗКАЧВАНЕТО НА НАЦИЗМА ВЪВ ВЛАСТТА

КОИ ФИНАНСИРА ВЪЗКАЧВАНЕТО НА НАЦИЗМА ВЪВ ВЛАСТТА

   До този момент историците се разминават в мнението за въпросните финансови инжекции: едни предполагат, че нацистите са открили тайни сметки във финансите на Германия, пазени за реванш след поражението в Първата световна война; други твърдят, че основен донор на фюрера е немската промишленост.

   Между другото, когато по време на Нюрнбергския процес екс-президентът на Райхсбанк и министър на икономиката в Хитлерова Германия – Ялмар Шахт (1877-1970), посочил: в името на справедливостта сред подсъдимите да седнат и онези, които са кърмачките на Третия райх, сочейки при това US-корпорациитe "General Motors" и "Ford", както и персонално – управляващият "Bank of England" Норман Монтегю (1871-1950), US-представителите сключват сделка с подсъдимия Шахт – обещават му свободата срещу мълчание. И Международният военен трибунал оневинява Шахт.

   Тайната около англосаксонската помощ за Хитлер в началния етап от партийната му кариера отнасят в гроба си двама:

   1) невзрачният швейцарски финансист Вилхелм Густлоф, лидер на Нацистката партия в Швейцария, убит през 1936 г. (фюрерът неслучайно с името му кръщава най-големия пътнически лайнер на нацистка Германия), и

   2) ковчежникът на НСДАП (национал-социалистическата немска работническа партия) Франц Шварц (1975-1947).

   Тези двама подсъдимият Ялмар Шахт от трибуната на Нюрнбергския процес назовал "несменяемите двама посредници" между английските и американските корпорации, от една страна, и нацистите – от друга. Има сведения, че Густлоф е посредник от 1925 до 1929 г. Що се отнася до обергрупенфюрера от СС Шварц, той умира не по-малко странно от разстреляния от еврейски студент по медицина през 1936 г. Вилхелм Густлоф. На 2 декември 1947 г. следвало да бъде освободен от филтрационния лагер в Регенсбург, но така и не вкусил свободата. Закусил, усетил се недобре и след час - час и половина издъхва "заради стомашен проблем", както отбелязали в смъртния му акт. През април 1945 г. Шварц изгаря в щаб-квартирата на Нацистката партия в Мюнхен всички онези скандални финансови документи, които по някакъв начин биха компрометирали пред света някои представители на страните-победителки, затова разчитал на снизхождение.

   Независимо че най-ценните двама свидетели на далаверата с Хитлер завинаги млъкват, на неколцина историци все пак се удава да издирят свидетелства за англосаксонското спонсорство на Хитлер и хората му. Конкретно италианецът от Бостън, САЩ Гуидо Джакомо Препарата (1968), посветил се за около двайсетина години в проучване на връзките между нацистите и деловите кръгове на Лондон и Вашингтон, поименно назовава онези, които възкачват нацизма във властта: "Кой от самото им начало финансира нацистите? Според смехотворна приказка, умело тиражирана от медиите в обществото, нацистите се били самофинансирали, като събирали дарения по време на митингите си". Препарата доказва: по-голямата част от паричните средства за нацистката партия идват извън Германия. Задокеанските финансови кланове J.P.Morgan и D.Rockefeller чрез Chase National bank прехвърлят акциите на IG Farbenindustrie и ред други немски химически заводи към Уолстрийт (по-късно рожбата на Круп минава под контрола на рокфелеровата Standard Oil, а Bank Dillon, Read & Co. овладява Vereinigte Stahlwerke на Алфред Тисен).

   "През 1933 г., когато в САЩ и Англия става пределно ясно, че компанията AEG финансира Хитлер, – пише Препарата, – 30% от акциите й вече са собственост на американския й съдружник General Electric. Та ето така в протежение на цели петнайсет години, от 1919 до 1933 г., англосаксонският елит усилено влияе върху германската политика с идея да създаде човеконенавистно движение, което впоследствие би могъл да използва като пешка в световната геополи­тическа интрига. Не Англия и Америка са родили нацизма, но именно тези две могъщи държави са създали условията, чрез които би могъл да се появи толкова зловещ феномен".

   За финансовите потоци към Нацисткия райх Йоахим Фест (1926-2006) коментира: "Есента на 1923 г. Хитлер отиде в Цюрих и се върна оттам, дето се вика, с куфари, натъпкани с швейцарски франкове и доларови купюри, т.е. в навечерието на Бирения пуч някой авансирал бъдещия фюрер със солидна сума валута". Този някой, според мнозина, не е кой да е, а сър Хенри Детердинг (1866-1939), шеф на англо-холандския концерн Shell в течение на 36 години, от 1900 до 1936. Този велик благодетел на нацизма и по-късно ще продължи да финансира Хитлер – вече чрез Вилхелм Густлоф. Забележителното в случая е, че Мюнхенският съд, където се гледа делото за пуча, може единствено да докаже, че Нацистката партия получила, за да организира метеж, някакви си там 20 хиляди долара от индустриалците на Нюрнберг. Докато хората на Адолф Хитлер твърдят: разходите по организацията на кървавата акция са минимум 20 пъти по-високи!

Вж. https://old.flb.ru/info/59347.html

   MY COMMENT:

– Докато превеждах текста по-горе, мислех си нещо наивно и глупаво: колко малко се е променил манталитетът на т.нар. политически елит на САЩ и Великобритания, а защо не и навсякъде по света за последните сто години!

Пловдив – културна столица, Европа 2019

Plovdiv, edited by 11 oct. 2018