събота, 7 април 2018 г.

Документи – БОРИС И КИРИЛ


БОРИС И КИРИЛ
    
   Седят край отрупаната с ястия трапеза в дома на Борис Дявола баш по Великден наред с многолюдната му отракана челяд двамата младоженци – любимата му щерка Надка и зет му Кирил от Харманли, беден, голтак, както със самочувствие и тогава казвали за бедняк надвилите си на масрафа пазарджиклии. Ядене, пиене, салатки-малатки, мръвки бол, хапват, пийват и попоглеждат изпод вежди голтака. Бъдещият ми баща посегнал към панерчето с люти чушлета, гризнал от едничко, залютяло му, оставил чушлето край чинията, а четирийсетинагодишният Борис го срязал: Кат не мойш люто да ручаш, що хабиш?
   Ба си чешита!
   Кефя се, като си представя самодоволният Борис Дявола – заможен, че го бие парата, как се отнасял към баща ми, завърнал се преди не минала и година от касапницата на фронта в калта край Драва. Баща ми – сдържан, кротък, изтеглил с една само лека картечница около 300 метра напред фронтовата линия към немските окопи, заради което нашето командване му отредило Орден за храброст I степен, впоследствие заменен със сребърен (отстъпен посмъртно, немски куршум дум-дум отнесъл челюстта на ротния му командир); Борис Дявола – със самочувствието на стопанин, възгордял се. 
   За чест на докачливия особено по щекотливия въпрос за мъжкото достойнство Борис ще добавя, че той, дето не пропускал да ехидничи зад гърба на зет си, като говорел на щерка си: Отде, ма Надке, го изнамери този хубавец с тез розови бузки, сочни устни и дълги мигли, ми той хубав като мома, какъв мъж ще ти е; свършиха ли се мъжете в Пазарджик! – та същият чешит доста години по-късно дари голяма за онова време сума родителите ми да си купят етаж от някогашна думбазка къща в Пловдив. Преди това с раздрънкана симсонка се довлече от неговия си Пазарджик в опърпана ватенка и силно изтумбени на колене панталони, сам да прецени имота, преди да им дари парата. 
   Баща ми се пръкнал като изтърсака в семейството на бирника Георги Бояджиев от Харманли. Четиримата по-големи братя – Димитър, Дончо, Атанас, Стефан, шетали по сокаците и покрай Улу-дере в Харманли, а той петгодишен с тенекиена паничка в ръчички висял край телените огради на поделението в града войничетата да му отсипят от войнишката чорба. Бирникът, както го описва даскалът от Байлово Елин Пелин, няма нищо общо с моя дядо бирник. Били най-бедните в махалата, толкова бедни, че кога се родил последният от братята, съседи довели заможни бездетни мъж и жена от Бургас да го осиновят, и тогава лехусата (прясна родилка) Господинка се надигнала от постелята, изгонила ги с ей тези думи: Това дете само през трупа ми ще изнесете от къщата ми.
   Борис – и неговата не е била розова! Израства сирак от 12-годишен, че баща му заминал доброволец, както се врекъл, с турци да се бие за честта на посечения си на дръвник баща Ангел от Калугерово; и оставя кости нейде в земите на днешна Северна Гърция, покосен от холера. Погнусил се да посегне към мухлясалия хляб в окопите на Балканската война. Самият Борис едва ли е помирисвал какво значи касапницата на фронта, но пред зетя не пропуснал да се покаже еркек (сърцат) и мъж.
   Най-странното е, че двамата не ги деля, а си ги обичам, каквито са. Ами че тези два характера съм си целият аз, Боже мой!
Пловдив – европейска културна столица 2019 
Plovdiv, 7 apr. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...