неделя, 22 януари 2012 г.

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

                               Аз я отведох на реката;
                               бях сигурен, че е девойка,
                               ала тя имала си мъж...

  Из едноименното стихотворение на Федерико Гарсиа Лорка


Отведох я покрай реката
като един уверен мъж,
звезди й свалях... и нататък
се гмурнахме в море от ръж.

В оная рокля с две презрамки:
такава - пъстра, от басма,
и боса, по сандали само,
целуна ме и се засмя...

Дори не съм я уговарял,
пламтеше слънцето над нас
и в августовската омара
съблякох я, обзет от страст.

Тя бъбреше ми на ухото
несвързано какво ли не,
излегната по гръб, защото
поставен бях на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш
усмихнат и самият Бог
и в жежкия крайречен пясък
потъна черният й кок.


Бе ненаситна, неспокойна
като внезапен летен дъжд.
 Бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.

Осъмнахме покрай реката
и даже къпахме се там,
преди да продължа нататък
отново безутешно сам.

На бедността обречен манго,
със присмех срещат ме и днес,
но знам, че никак не е малко
да пазя женската й чест.

Водите си лениво влачи
реката, дето ме прокле,
докато чувах я как плаче
и да се върна ме зове.



ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...