ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (758.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (758.)

  Детството ни беше бедно, но беше пълно с уют, мечтаех си нощем кога най-сетне и аз ще порасна. Е, пораснах, и сега съм сирийско хлапе, което морето е изхвърлило на пустия плаж. – Аноним (1947)

   13 jan. 2007 

ПЛАЧ ПО ДЕТСТВОТО 

Всичко тази сряда ми ходи наопаки
и часовникът сякаш обратно върти,
огледалото с купища весели образи
се хвърли на пода, на парчета лежи.

С палтенце кърпено лута се вятърът,
всичко тук странно с мен се държи,
даже обувките вън пред вратата ми
току-виж си отишли с наранени пети.

Каквото докосна, мигом разпада се,
и Пловдив замяза на лунен пейзаж –
пясъчен остров, крясък на гларуси,
мъртво хлапенце на пустия плаж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 oct. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (757.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (757.)

  Детството на децата ни, които през годините, както неусетно някак край нас растат, ни променят, като от неопитни млади родители ни превръщат в улегнали мърморещи древни досадници. – Аноним (1947)

   18 apr. 1979 

ИМА ХОРА... 

Бесят се във гардероба

гърбавите им костюми,

пред вратата се настъпват

неудобен куп обувки,

а съмненията вечно

през шпионката надничат...

Дом градят – не са щастливи,

дишат – ала не живеят,

гледат – ала като слепи;

сбират се със други хора

и са дважди по-самотни –

стенат, блъскат се и лягат

до жените си огромни... 

Те са малки. Боледуват.

Няма кой да ги погали

и са много беззащитни.

Гост не искам да им бъда.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 oct. 2021

 Илюстрации:

- Малката Надя, когато четирима живеехме в една стая.

- Тригорци, Добруджа. Вера и Надя при баба си на село. 

–––

* То е направено творение: всичко в него (чувства, детайли, вкл. шпионката) е от апартамента, в който заживяхме след седем години, когато деляхме една от стаите в къщата на моите родители в стария пловдивски район Мараша (на турски: "занемарено старо лозе"), срещу черквата "Свети Георги". Но за друг тип хора става дума, не за нас самите (25-32-годишен мъж и 20-27-годишната му съпруга от Добруджа, за която Пловдив бе враждебен и която наричаше Марица "кална вада". Едва се преборвах с вечната купчина обувки и обущенца на Ася и на децата зад входната врата в антрето на голото ни жилище. Ася виждаше по съседите какво обзавеждане са си накупили, как си подредили новия дом, и вечер хлипаше, притиснала се в мен: "А ние из едни голи стаи се разминаваме с теб. Кога и ние ще си купим холова гарнитура, гардероб, шкафове, само едно легло си имаме и кошарката на малката Надя. Бел.м., tisss.