.jpg)
Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, ала чувство за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – двата заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, жестоко клани през Април 1876, ми е ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)
НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (10.)
7 sep. 1996
Вчера към три следобед се сбрахме на гроба на баща ми – двете ми щерки, внучката Невена, сестра ми Ели, мъжът й и племенничката Емилия. Вера ми е в III курс задочно Биология, която продължи с магистратура по психология към Софийски университет, по-малката Надя е в V курс редовно Българска филология в Пловдивски университет. Вървят в стъпките ми, без да съм ги агитирал. Лафът от студентските ми години: Ако литературата ми е законна съпруга, психологията ми е извънбрачна любовница.
Сестра ми и мъжът й планират да купят западняшка кола втора употреба за около 5 хил. дойче-марки. До 15 септември смятат най-сетне да се устроят в етажа, който ми е наследство1 на мен и сестра ми, след смъртта на родителите ми. Вече два пъти ходя да им сглобявам в обновеното жилище мебели, правени от баща ми. Етажа подреждат с вкус. Доста пари са похарчили – бетонна плоча заради стария гредоред, обновили и ел.инсталацията. Пълно е с мебелите на баща ми: дивани, ракли, двата четирикрилни гардероба с надстройка, секционна библиотека, легла, спалня, шкафове...
Миналата седмица погребаха един от големите ни актьори, българин по излъчване: едновременно корав и нежен, Георги Георгиев-Гец, издъхнал на 70 години. Отиват си титаните в романтично-хаотичната младост на моето жизнено следвоенно поколение, а хоризонтът се очертава все по-тревожен, на сцената като изневиделица се появиха някакви травестити, персони с неопределен пол и духовни джуджета, които ако не се боричкат за власт, се гаврят с всичко и всички в нашата България. Хората около мен ги виждам наплашени, объркани, все едно земетресение е станало. Мъжете от нашия блок в крайния квартал на Пловдив, отвъд най-многолюдното в Европа циганско гето Столипиново, блъскат карти под балкона вечер до късно. Жените с дребните дечица се събират по пейките отпред. Затишие като пред буря. Всеки е приклекнал в себе си и се ослушва, като да сме във война. Цените на храните всяка седмица растат с по 2 до 5 лева, развихри се спекула, каквато не помня до днес. По телевизията разказват с картина най-подробно за убийства, катастрофи, аварии по заводите, крупни грабежи, рекетьори, измамници сред корумпирани новоизлюпили се политици. Ах, Боже мой, откъде и как се завихри този хаос!
Съкращават работни места. Закриват цехове, цели предприятия. Наркомани и секс-маниаци шетат по скъпите заведения. Властниците и престъпници взаимно пируват, а народът притеснен мълчи. Кандидати да управляват България колкото щеш, а земята запустява и буренясва. Преселилите се в града българи масово колят отредените им като наследство елитни, с десетилетия селектирани животни. Житото, оказва се, вече не достига. Малките частни фирми фалират заради убийствените лихви по кредитите от процъфтящите чистак нови банки, в чиято основа са ако не висши ченгета от ДеСе, висши партайци от тяхната БКП. Младите българи мечтаят да се изнесат от България. В същото време строят се супер-луксозни затворени комплекси, където с въоръжена охрана и камери се следи кой влиза и кой излиза. Само една керемидка от замъка на финансовия ни министър, уведомяват ни медиите, струва 300 лв., колкото месечната пенсия на простосмъртен нашенец с 40 години трудов стаж. Прокуратура, Следствие, Съд, МВР (полиция), оказва се, не са нито ред, нито закон, а въоръжени чиновници в униформа, хорица без грам самочувствие, че служат на България. Над главата и зад гърба им не един шеф, че и сам г-н министърът се договаря с някой местен тартор на бандитите, яде, пие в компания леки момичета за негова сметка и на уше им пее Лепа Брена, любимата певачка на сръбския подземен свят.
Органите на реда тук се занимават с дребна цаца от престъпния свят. Едри мафиоти демонстративно тук са обслужвани от най-елитни адвокати, от депутати в Народното събрание, да речем: "Случаят Цар Киро" и г-н Главният прокурор на Републиката ни, "Случаят Ванко 1" и ролята на симпатична дама с остър език, която с наслада слушам от телевизора в хола ми как коментира ситуацията в България. Образуват се някакви самодейни младежки банди за грабеж или изнудване. Моите простосмъртни българи тръпнат зад бронираната порта на панелния си дом жилище. Говорят си: "Дано не ме нарочат". Крадците действат професионално и безмилостно. Нищо не е в състояние да ги спре! Който може от съседите ми, се запасява с храна за зимата, за очакваното по-ново увеличение на цените. Трупат в промишлени количества по избите си или по шкафове и мазенца олио, ориз, брашно, фасул, захар... Престъпният свят у нас води необявена подла война с наплашения човек от народа, докато политическите партии или движения правят всичко според възможностите си, че и невъзможното дори, да разединяват нацията. Църквата е формално средство за духовност. Оказва се, висши църковни служители здраво се трудят да цепят нацията ни под знака на враждуващи помежду си заради имоти и пари два църковни синода. Иначе, призивите за единство, за обединение на нацията колкото си щеш! Думичката "заедно" украсява почти всеки партиен лозунг в България. Ашколсун!
Това е добре премислена в чужда централа духовна криза. Разсипията, стопанските недомислия у нас са следствие от появили се като че от нищото отровни гъби след веселия Десетоноемврийски дъждец. Лакомия, страх, невежество не са случайно във фокуса на медиите ни. За да имаме мечтаната от Апостола "чиста и свята република", нужен е духовен център, и това да е обикновен в бита си човек, а не заядливи злобни отрепки със самочувствие на непогрешими водачи на нацията. Ей това е!
.jpg)
___
.jpg)
.jpg)
.jpg)