За съвсем кратко сме тук, колкото едва да усетим това около нас, донякъде и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят – един и същ, ама пък толкова е изкусително да съзнаваш, колко си грешен, и въпреки това да ламтиш за още и още, и още, докато шепа най-обикновена гробищна пръст засити окото. – Аноним (1947)
16 avg. 2012
По едноименната приказка на Ханс Кр. Андерсен
Имаше някога някъде си кралски син на мама и тате, шарен-марен такъв, прилежен, глупавичък, че и послушен, чистичък, и най-важното един на мама и тате. Гледаха си го родителите му като писано яйчице, нищо не го карат да върши, и кофата за боклук даже не изхвърля, бе нищо не щат от него, освен да им украсява двореца на Витоша. Той пък по цял ден, особено нощем напоследък, взе да мечтае да се ожени, ама не за каква да е мома, а за принцеса. То, поогледа ли се човек, принцеси под път и над път, повечето обаче са фалшиви, отвън начервосани, белосани, нагласени, дрънкулки по тях висят, роклите им от най-скъпо вносно платно и шити по последна френска мода, ала отвори ли си такава една хубавица златните уста, светът веднага разбира колко е глупава, ненаситно лакома, а очевидно й липсва чар. Голям дерт си е в навалицата от кресливи нагли грубиянки да откриеш истинска принцеса.
Преброди кралският син много земи, ходи по какви ли не от скъпи по-скъпи курорти у нас и в чужбина. Къде ли не надникна, в какви ли не луксозни палати надзърна, уви, такова момиче не успя да намери. Навираха му в ръцете, тикани от пресметливите си роднини, разни изкусно накъдрени и боядисани глупачки, намазани с помада, мазила, фон дю тен, пластове грим. Но как пък ни една не накара сърцето му да трепне? И взе да си се отчайва кралският син, влачи се унил по алеите на кралската розова градина, търкаля се в огромното си легло от слонова кост в палата с високите кули. Лицето му страдалческо едно такова, жал да ти стане, жив да го оплачеш. В Драгалевци бабките, сбрани подир обяд да си поклюкарят на чаша кафе с леблебия, само за това говорят: "Бре-е-ей, колко зле светът е устроен! Как само за нашия принц мома се не намери?!"
Отминаха по реда си март и април. От Алжир и Египет, Дубай и Бахамските острови долетяха щъркелите, лястовиците и разните му там други прелетни птици, излюпиха си яйчица, отгледаха си пиленца, па накрая отлетяха пак на майната си. И пак настана мъгливата и дъждовна обичайна за нашите географски ширини есен. Всичко подгизна от първична простотия, безумно поучителни тв-сериали, състезания по готварство и чалга. Чалгата гърми, момци татуирани, с обратна резба и обичка на ушенце и моми с изкуствени силиконови цици въртят задник, покачили се върху двайспетсантиметров алуминиев ток, дебнат как да се хвърлят върху обезкосмената гръд на някой загорял тъп какаванин с купена диплома от Американския нов университет, ама паралия, най-малко – върху закъсал за жена умиращ от скука женкар милионер. Самотно и лепкаво, миризливо и гнусно. Бе, направо казано, киша, вони на леш, та се не трае!
Не щеш ли, една вечер се изви буря. Че като засвяткаха светкавици в небето на зиг-заг, че като затрещяха онез ми ти гръмотевици, като ливна онзи ми ти дъжд из ведро, да се вцепениш от страх. И точно тогава на Градските порти точно в полунощ взе яко да се хлопа. И понеже мутрите от фирмата за охрана се бяха скрили на сухо, пляскаха белот и се наливаха с уиски, излезе сам Негово величество старият крал да узнае кой му се е разхлопал по никое време. И какво да види Негово величество! Пред портите на двореца, извинете, на огромния Бъкингамски палат, трепери принцеса, моля ви се! Боже мой, на какво приличаше тя?! От косите и от дългата до петите дреха дъждовна вода се стича. Обувчиците й целите оплескани в кал. И независимо от това, уверява, тропа с краче и му се муси, че е принцеса. Ох, как мило и достойно изгледа тя стария господин крал на държавата! Чак като на мъж му стана някак си неудобно. И без да се замисля, пусна я да влезе, даже тръгна пред нея да й свети с кралския си фенер.
В тези тънки дела жените не са чак толкова доверчиви. Такава бе и старата госпожа Кралица. "О-хо! – рече тя на придворните дами. – Сега ще я изпробвам аз дали не сме случили на поредната повлекана. То аслъ откак из кралството се разчу, че имаме син за женене, какви ли не кукувици, гарги и кукумявки кръжат и ни досаждат!" И без дума повече да каже, вмъкна се в кралската спалня за гости, завря се под розовия атлазен балдахин, катурна върху пода пухените матраци, дюшеци и възглавници, сложи едно ей-туничко грахово зърно отдолу, върху зърното пльосна четири дюшека, с гъши пух натъпкани, върху тях осем чаршафа копринени, и върху купчината луксозни завивки покани гостенката да спи.
На другата утрин Кралят и Кралицата първи дотърчаха. Кланят се, носът им опира в персийския килим, един през друг говорят: "Ах, добро утро, миличка! Ах, извинете за безпокойството, добре ли се наспахте?"... "Ах! – рече принцесата. – Цяла нощ не съм мигнала. Не знам какво му е на това ваше легло, ама лежала съм май върху нещо тъй кораво и твърдо на буци, че цялата съм в синини. Ужасна нощ!"
Тутакси на цялото Царско войнство – готвачки, телохранители, депутати, министри, онези, дето изхвърлят гърнето, царедворци, доносници, антрополози, политолози и прочие, шефът на парламента – и той, дотърчали да слухтят, разбраха, че пред тях е истинска принцеса. Ами че да! Кой друг ще усети грахово зърно през куп дюшеци!
Какво да ви кажа още! Оттук насетне всичко беше ясно: принцът тутакси се ожени за принцесата. Най-сетне милият бе сто процента сигурен, че взема за невяста не някоя празноглава кукла, ами достойно момиче. Онова грахово зърно с духовата музика на Кралския гвардейски гарнизон и с песни и танци под скиптъра на Негово величество положиха върху бледорозова копринена възглавничка. И сега в Музея на кралството се стича куцо и сакато, любопитни туристи от цял свят прииждат с рояци самолети на Софийското летище, само за да го разгледат. Го-оляма работа, ще кажете! Някакво си грахово зърно. Че това не е изсмукана из пръсти, а действителна история от крайния квартал на моя роден Пловдив зад най-голямото циганското гето в Европа, да речем, доказва нещо изключително важно. Синът на краля, мили дечица и възрастни, усетил тръпка вляво, дето у всекиго от нас е сърцето. Ех, как се задъхал от вълнение! Ех, как заискрили очите му! Зачервил бузки. Станал мил с обикновените хора. А тези нещица винаги са знак, че открил своята принцеса, по-точно: че го споходила самата Любов.
Илюстрации:
- Недостижима за нас е женската интуиция.
- У всяко момиченце дреме една принцеска.
.jpg)
.jpg)
.jpg)