Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 10 юли 2017 г.

Ars Poetica – МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ


О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
молете се за нашите души!

Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши,
затуй докато гледат ви очите –
молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
молете се за нашите души! 


Успехи, почести, суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та прошка нам за всяка злост и гадост –
молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си... подире друг ще го реши,
на младия обесник тук ще кажа –
моли се и за нашите души!*

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 11 uli 2017

_____
* Фр. Вийон, из Балада на обесените:


О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили -
над вас самите Бог ще се смили!

Висим шестима, виждате нали?!
Плътта на всекиго била е драга,
но ето я, вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!


Из Балада за прошка:

...И вий, девойки с дръзки деколтета,
на лов излезли нощем в прашен друм,
бедняци, скитници и вий в несрета,
творци на фокуси и празен шум,
глупаци всякакви без капка ум,
момци, току излезли от затвора,
жени, омъжени без сват и кум –
смирен, за прошка моля всички хора...

Превод на Пенчо Симов.

Документ – БОЖЕ, ПОМОГНИ ДА ОБИКНА ГЛУПАКА, КОЙТО МЕ МРАЗИ!

Правнучката Виктория, май 2017

БОЖЕ, ПОМОГНИ ДА ОБИКНА ГЛУПАКА, КОЙТО МЕ МРАЗИ!
Бележка от 7 октомври 2013 година*

    В онзи момент реших: толкова злост може да избълва само ограничен тъпак; за огромна моя изненада, оказа се, човекът си е бая читав, два пъти дружелюбно ми даде съвет за неща, които не ми бяха съвсем ясни. И тогава реших, че – както се случва понякога и с мене, човекът просто е бил в кофти настроение, когато си писал гнусната реплика срещу мене, а може би срещу личната си несрета.


ПАРАДОКСЪТ НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ

Боб Муурхед 

    Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, а ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, ала имаме по-малко, купуваме много повече, а пък се радваме на по-малко. Имаме големи къщи и малки семейства, повече удобства, ала пък по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, а повече проблеми, повече медицина, а по-малко здраве.

    Пием твърде много, пушим твърде много, харчим абсолютно безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

    Увеличихме притежанията си, намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко, но пък мразим твърде често.

    Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме чак на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космичните ширини, не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. 

    Пречистихме въздуха, не и душата. Подчинихме атома, не и предразсъдъците. Пишем повече, научаваме по-малко. Планираме повече, постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, не и да чакаме. Правим мощни компютри, съхраняващи повече информация и бълващи копия повече от когато и да било, но общуваме все по-малко. 

    Живеем в епоха на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки, на повече семейни доходи и повече разводи, на по-красиви къщи и повече разбити домове. Време на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и на наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има твърде много на витрината, а толкоз малко всъщност. Време, когато технологията позволява това послание да стигне до теб, но също ти позволява да го споделиш или просто да натиснеш "изтриване". 

    Отдели повече време на онези, които обичаш, защото те не ще са с теб завинаги. Кажи блага дума на съществото, дето те гледа отдолу-нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до теб. Запомни и горещо прегърни човека до себе си, защото той е единственото ти съкровище, което можеш да дадеш от сърце, а жестът няма да ти струва и цент. 

    Кажи "обичам те" на любимото момиче, но наистина си го мисли. Целувка и прегръдка са в състояние да поправят всяка злина, когато са от сърце. И цени моментите, когато си с нея, защото един ден тя няма да е до теб. Отдели време да обичаш, намери време да споделяте всичко, което имате да си кажете. 

    Защото животът не се мери с брой вдишвания, а с мигове, които спират дъха.** 

    Какво да добавя към онзи така хубав човек, който от всичко разкошно наоколо предпочел да ме мрази както никой друг вероятно не ме е мразил? Не знам. Наистина не знам. Горкият той!


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 10 uli 2017
_____ 
* Huckleberry: http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/2369277/page//vc/1 &http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/2370091/page//vc/1. Репликата, разгневила Хъкълбери, е от романа книгата Ламски ("Историйките на ученика Ламски"), вж. където един от литературните герои – бащата, говори пред компания бедняци ей тъй: 

    – Ти, Вичо, бил ли си в Марково, дето му викат вече Милионерово? – рече тате. – Виждал ли си замъците триетажни, зъбчати, с онез бетонни бункери и огради триметрови с позлатени нежни амурчета по кулите за снайперисти и бодигардовете с автомат калашников пред железните порти виждал ли си ги? Иди да видиш, ако не си. 
   – Седем милиона живеем живот втора употреба, що някакви си двайсетина хиляди тарикати и техните курви, арабски жребци и песове да не са честити! – рече мама. 

    ** Това слово е произнесено в далечната 1995 г. от човек, за когото нищо не знам, освен че по онова време бил служител в една от църквите на САЩ. “Парадоксът на нашето време” е есе на Боб Муурхед, до пенсионирането си пастор в Сиатълската Overlake Christian Church. Според по-изтънко запознати обаче, автор на текста е известният в САЩ груб и устат комик от 70-те и 80-те години на XX век Джордж Гарлин подир смъртта на съпругата му. Ако ме питат, автор ще да е пасторът. Защо ли! Че ми писна от чудовищно разкривените гримаси на родни актьори – политолози, готвачи, анализатори, антрополози, шоумени и най-паче особи с претенции за обаятелни и велики политици.