Ars Poetica - Heaven Can Wait

Днес ми е ден, в чиято вечер много ми се ще 

да си ми под ръка и да те целувам. 

Днес ми беше труден ден, обаче тая вечер 

много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам. 

Да си във рокля с хиляда и едно малки копченца 

и едно по едно бавно да ги разкопчавам... 

Тая вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите, 

понеже дъжд безспир вали и Господ гръб ми е обърнал. 

Никой толкова уют в самотността не е съзирал 

повече от мене, мисля си - до днес... Да, никой. 

Сраснал съм се с кожата си и от себе си навън не мърдам. 

Тая нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност 

ти не си ми нужна толкоз много. 

Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом 

с решителност, каквато само страстните момичета владеят. 

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние 

и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тия дни.

Пловдив, 27 февруари 2012 година