Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 4 май 2019 г.

ШАНОН

ШАНОН*

Аз никога няма да видя Шанон,
с ирландци да пия ирландската бира,
понеже незнайно по кой си закон
възможно съпругът да се нервира.

И що ли да ходя в градчето Шанон,
та с тебе дори не обичаме бира,
но който разбира от бира в Шанон,
навярно чудесно ще ме разбира.

Изпукал последния глупав патрон,
стотинки из джоба дори не намирам,
пред мене изправи ли се Шанон,
ирландски юмрук ми сякаш сервира.

 Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 apr. 2016 edited by 5 maj 2019
–––
* По стих на Никола Инджов (1935), бел.м., tisss.

ДЯДО МУ КОМУНИСТ, ВНУКЪТ НЕНАВИЖДАЛ КОМУНИСТИТЕ

За комунистите и техните врагове в България

ДЯДО МУ КОМУНИСТ, ВНУКЪТ НЕНАВИЖДАЛ КОМУНИСТИТЕ

…Единият ми дядо, баща на баща ми, е починал две години преди да се родя аз, тъй че за него нямам свои спомени, а знам за него само по разказите на други хора и по писаното за него в разни книги. Да, за него наистина беше писано в разни книги, предимно мемоари на разни местни комунистически величия и местни историографии; работата е там, че тоя мой дядо Владимир, или дядо Владо, Бог да го прости, е бил един от учредителите на социалдемократическата партия, тогава – БРСДП, бил е дори на Учредителния й конгрес, после дълги години е бил комунист, активно е участвал в т.нар. Септемврийско въстание, но по-късно заради влошено здраве и заради нуждата да храни семейството си (той, прочее, е бил тухлар), се е отказал от политиката, въпреки че до края си остава член на БКП). Казвам това без никакво смущение, по-нататък ще разкажа и съответната история, за да се разбере защо е така. Прочее, нека все пак да кажа нещичко, щото зевзеците тук, в Интернет, няма как, ще ме захапят като бесни кучета: "А, така значи, ти – антикомунистът, си имал дядо комунист, ясна работа!" 

  Да, дядо Владо бил за времето си природно интелигентен човек, който се увличал по модните тогава комунистически идеи, тъй да се рече. Наистина е участвал като делегат в разните му там най-първи конгреси на социалдемократите, а пък когато едната част от тях, именно т.нар. тесни социалисти, станали комунисти, и той с тях минал към комунизма. Когато идва времето на Септемврийския бунт от 1923 година, дядо ми бил в първите редици, бил комендант на Долна Баня, тоя бунт продължил ден-два-три дни, а после дошла войската и ги изпоарестувала. И ето в тази връзка има една история, която няма как, налага се да разкажа и аз тук.

  Като ги арестували "фашистите", нашите комунисти били бити колкото трябва в ареста, а пък, според писаното в ония книги, ги откарали на Черната скала в Чам-кория, за да ги бутат оттам, сиреч, да ги убиват. Историята е истинска, но тук ще кажа и нещичко, което го няма в книгите, а съм го слушал от разказите на баба ми Цвета и на баща ми, и на чичовците ми. Главният комунист, който подкокоросал долнобанци да се вдигнат на бунт в ония дни на 1923 г., бил един адвокат на име Кирил Лазаров, който в ерата на комунизма по-късно стигна до поста министър по времето на Тодор Живков. Аз лично тоя си го спомням – като дете съм го виждал, идваше огромна черна "Волга" в центъра на Долна баня и от нея слизаше някакъв огромен старец с огромни ръце. По-късно, още приживе му направиха паметник в центъра на градчето, а пък същия тоя паметник моя милост, като кмет от СДС след 1989 г., бутна навремето, в ония първи паметни години на "прехода", поради което си спечелих за вечни времена ненавистта на местните комунисти. Както и да е, сега да се върна около ония събития през 1923 г. И така, арестували местните червени бунтари, начело с Кирил Лазаров и дядо ми Владо, и ги подкарали да ги бутат от Черната скала. Малко преди да започне бутането, от Самоков пристигнал съдия, в присъствието на когото трябвало да стане екзекуцията. Види се, тогавашните "фашисти" повече зачитали законността от комунистите, които след 1944 година си убиват ей-така, един вид за кеф или от злоба, което е същото. Та съдията слязъл от файтона, и съзирайки дядо ми, рекъл:

  – Я! Владо, ти що дириш тука, бе?

  Оказало се, че съдията е родственик на дядо ми, чийто корен е от Самоков. Дядо Владо смотолевил някакво оправдание и съдията наредил да го отведат встрани от редичката осъдени, на които предстояло бутане от скалата. Да, ама дядо Владо се заопъвал, рекъл:

  – Ако не отведете и ей-тоя (посочил Кирил Лазаров), няма да мръдна оттук!

  Бил упорит; не мирясал, докато не отвели встрани и приятеля му Киро, както той го наричал. Не знам дали останалите наистина ги бутнали от скалата, сега не ми се проверява, от тая скала са бутали по онова време хора, пък и по-късно, след 1944 г., пак са бутали, тя е доста удобна за бутане на хора. Доколкото си спомням – сега не ми се прави справка в ония книги, в родната ми къща са – простили на всички, съдията наредил да ги върнат в участъка, може да са ги водили на скалата само да ги уплашат, в участъка порядъчно ги набили, а после трябвало да платят парична глоба, та да ги пуснат. Представяте ли си, пуснали ги! И тоя същия Киро Лазаров, за когото дядо ми така се застъпил, си платил най-бързо глобата и изчезнал право в болшевишка Русия; дядо ми трябвало да стои още в затвора, щото нямал пари да си плати глобата. В Русия Кирил Лазаров учил, станал голям комунист, професор по икономика, бил все до вожда Георги Димитров, а когато се върнали у нас след 1944 г., станал професор, а по едно време – и министър на финансите. Трябва да е било някъде през петдесетте години на миналия век…

POST SCRIPTUM

  В отговорите си словоохотливият внук на Дядо Владко от село Долна Баня към опонентите се обръща като към жена; жената, според неговата лична философия, явно няма как да е на нивото на "философ-психолог", сътворил хиляди страници словесна плява. Ето пример как възпитаникът на идеологическата висша школа в Ленинград общува с опонент по повод пасквил, представен като "Позив от група будни граждани на Пловдив". 

  Днес, 4 май 2019 г., за акцията на Ангел Грънчаров. взема страна млад мъж:  

  – Този позив е написан в стила на самия Грънчаров. Никакви "небезразлични граждани" няма. Има трима души. Като наследник на виден комунист, г-н Ангел Грънчаров продължава да се занимава с позиви. 13:17 ч.
  Философът-психолог от Долна Баня:
  – Скъпа тъй проницателна другарко! Колкото и да ти е тъжно, групата на небезразличните граждани нараства с всеки изминал ден. Само твърдоглавите комунисти с железобетонни глави, като Вас самата, смятате, че е важна бройката на хората, но ние – некомунистите, смятаме, че значение има само качеството на личностите, които съставляват някакво движение или група. Вие, комунистите, крещите "Много сме, силни сме", но какво, като сте много, а в същото време сте пълни боклуци, сте чисто и просто човешки отрепки, сте направо уроди, които са загубили човечността си! На второ място, ние - небезразличните граждани, мислим, говорим и пишем според истината; по тази причина на Вас специално Ви се чини, че този позив бил написан с моя стил. Този стил не е мой, той отговаря на начина, по който всеки човек би се изразявал, ако почиташе истината, ако се ръководеше от нея. Вие, комуноидите, които сте отдадени на лъжите, имате точно по тази причина тъй разнообразни стилове. Поняла теперь меня? И още нещо. Не е ли време да почнете, другарко, да се освобождавате от тиранията на злобата? Или предпочитате да си умрете от бесовска злоба? Докога ще говорите на бялото, че е черно, а на черното – че е бяло?! Нещо ново не можете ли да кажете? 13:40 ч.
  Младият мъж:

  – Господин Грънчаров, не знам дали осъзнавате защо за хора, родени след 1975 г., всичко това звучи толкова странно. Огромната пропаст между поколенията, отворила се след 1989 г., е причина за това. Разбирам чувството Ви за липса на справедливост, но не разбирам стремежа Ви да се върнете там (в училището, откъдето е бил уволнен, бел.м., tisss). Не мисля, че мнозинството от младите хора биха стигнали въобще до уволнение. Самият аз бих си намерил нова работа, ако отношенията ми с колегите се развалят, пък камо ли с началниците. Не мисля, че за младите работното място е такава ценност, и затова е странно за мен как може да хвърляте толкова нерви и финанси за нещо толкова незначително, като конкретно работно място. 14:11 ч.
  Философът-психолог:
 – Само твърдоглавите комунисти с железобетонни глави като Вас самата смятате, че е важна бройката на хората, но ние – некомунистите, смятаме, че значение има само качеството на личностите, които съставляват някакво движение или група. Вие – комунистите, крещите "Много сме, силни сме!", но какво, като сте много, а в същото време сте пълни боклуци, чисто и просто човешки отрепки, направо уроди, които са загубили човечността си? На второ място, ние - небезразличните граждани, мислим, говорим и пишем според истината; по тази причина на Вас специално Ви се чини, че този позив бил написан с моя стил. Този стил не е мой, той отговаря на начина, по който всеки човек би се изразявал – ако почиташе истината, ако се ръководеше от нея. Вие, комуноидите, които сте отдадени на лъжите, имате точно по тази причина тъй разнообразни стилове. Поняла теперь меня? Другарко, хайде ако обичате не се напъвайте да излъжете точно мен, преструвайки се на модерна и млада; нима не разбрахте, че точно мен никога не можете да излъжете? Ето, уж се правите на млада, говорите заучени учени думи за конфликта на поколенията, но това са пълни глупости. Конфликтът не е между поколенията, а между ценностите. Вие сте носителка на ценности, които животът е обрекъл на отмиране. А именно, няма как да разберете, че аз изобщо не се боря за връщането ми на работа, а за съвсем други неща, имащи чисто духовен, идеален характер. Не може някаква си там незнаеща на кой свят живее администраторка да се разпорежда с училище и да си прави каквото й скимне, да прави глупост след глупост, да съсипва училището, а пък аз да си кажа: Майната й, нека се радва на властта! – и да се махна; другарко, аз не съм мижитурка като теб. Аз съм представител на друг човешки тип, който Вие – мижитурките, просто не можете да разберете. Надявам се, сега вече можете да вникнете поне малко в същината на казуса. Успех Ви желая! Ала, дето се казва, надали е възможен – главата си не можете да си смените, нали така! 14:35 ч.

  Младият мъж:

  – Никога няма да разбера как с такава злоба трябва да пристъпва който и да е човек към мнение, което не съдържа нито обида, нито агресия. Най-хубавото е, че хората с Вашия мироглед постепенно изчезват поради смъртността на хомо сапиенс. Младите са сто пъти по-свободни поради липсата на страх да не загубят някакво жалко работно място. 14:45 ч.
    
  Внукът на дядото комунист благо отговаря:

  – Никаква злоба няма, другарко, истината е безпощадна, а аз служа само на истината. Вашите тъпи лични чувства тук нямат никакво значение. Вие просто сте извратена, и това проличава, струи от всяка Ваша дума. Ето без да се усетите, ми пожелахте смъртта - било хубаво, че ще умра. Вие, другарко, сте изрод. Вие не сте човек. Горко Ви! Ами Бог?! Нима и Него ще се опитате да излъжете? Смятате ли, че ще успеете? Имате още време да се покаете... но душа за това нямате. 14:49 ч.

 Още един автентичен пример за бъдещите поколения напористи лицемери, вж. http://humaig.blogspot.com/2011/11/blog-post_26.html

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 4 maj 2019
–––
* Авторът на този мил спомен естествено бил пратен от БКП, понеже бил отличник, а не заради дядо си комуниста Владимир, да се изучи в СССР, в Ленинграде, във висшата школа по демагогия и психология на комунизма. Днес внукът е демократ-новатор, бори се за европейски духовни ценности и твърди, че е философ-психолог и че говори само истината, заради която истина страда.
** Вж. https://aig-humanus.blogspot.com/ Бел.м., tisss.