ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (356.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (356.) 

    Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина. 

    Артур Шопенхауер (1788-1860)

   14.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (12)

  Сура 74, ает 38: "Всяка душа заложник е тя на онова, което е придобила". За Съдния ден (Ахърета) в сура 75, аети 8, 9 има отговор кога ще дойде денят на Страшния съд, и това ще стане при следните обстоятелства: "Кога притъмнее Луната и когато покрият се един друг Слънцето и Луната". Какво ще стане с човека? "През този ден съобщено ще му бъде на човека за всичко, което донесъл е със себе си и което оставил е след себе си. Тогава човекът свидетел сам на себе си ще бъде той. Ако иска, нека едно по едно да брои и предлага оправданията свои" (аети 13,14,15). Страшничко звучи. Нима си мисли човекът, че оставен ще бъде без надзор?!

  Идилията на Рая непрекъснато се редува с ужасите на Ада; върху такава антитеза е построена манипулацията, нещо както в онази приказка за моркова и тоягата: едното гали, услажда душата, другото бие през лицето, вселява трепет и ужас у нещастника. Изненадва ме, че връх на престъпление към Благия Всеопрощаващ Аллах (по-скоро онези, които го представят в такъв двойнствен образ) е не убийството, не лъжата, не измамата, не грабежът, а... признанието, че не Му вярват. Само защото не са близали праха, не са коленичили пред величието Му, Той ги обрича на унищожение, и не само на това, ами на изтръгване от нашия свят и най-сетне на вечни мъчения в Отвъдното.

  Защо е този бяс за вярата? Не е ли по-достойно човекът сам да си избере, не да му я нахлузят като трънения венец на Иисус! Но този драматичен въпрос си го задавам аз, простосмъртен син на простосмъртен баща в началото на третото хилядолетие от Христа в тази част от планетата Земя, на континента Европа, където няколко религии – о, чудо на чудесата за други точки на света! – мирно съжителстват, сякаш в братско сътрудничество. Тъй ли е наистина, не мога да знам. Мога да се съмнявам в едно или друго, но категоричен не мога да бъда, особено пред лицето на ставащото в Близкия Изток, пък и напоследък май навсякъде по света, където някой явно дърпа конците.

  В представянето на мюсюлманския рай освен едрооките знойни момичета, появи се малко разнообразие: "За тези, които се боят от Аллах, има спасение, градини и лозя, и гърдести моми, и пълни чаши. Няма да чуват там празни приказки и лъжи. Това ще бъде награда от твоя Господар – за равносметка". Съдържа се ценната информация в сура 78, аети 31-36 вкл. Ситуацията напомня премия от боса, който за добра служба те праща, да речем, на Канарските острови да поблаженстваш в компанията на гърдести знойни моми и философи от нивото на Сократ, Аристотел, Платон.

  Приключих с прочита на Корана. Противоречиво ми е най-общо впечатлението. Има съвпадения, всеки случай, между казаното от Ванга и самото й държане в моменти на общуване с Отвъдния свят, и между самата личност и реакции на Мохамед. И Ванга, и Мохамед са фактически неграмотни, хора от низините на обществото: най-бедни, най-унизени до момента на яркото проявление на нещо особено, което и при тези двамата не можа да бъде подминато от съвременниците им като случайно и в реда на нещата. Т.нар. вдъхновение и при двамата се проявява в говорене на неща, които няма как да са научили от собствения свой най-делничен бит. Тук имам предвид ранния Мохамед, докато диктува сънища; не за военачалника, владетеля с желязна ръка, далновидния стратег за арабския свят Мохамед. Откривам и поетични пасажи, те са нищожна част в сравнение с онова поетическо изящество, което откривам в Библията (в седемдесет и седемте й книги). Като четиво, което очаквах да ме завладее, Корана ми се представя чрез зле преразказана разхвърляна неумело версия на Ветхия завет. Най-печалното – Корана, като човешко творение с претенцията за свръхчовешка намеса, предполагам, ангажирани с грандиозна практическа цел и при това неслучайни хора са превърнали в напътствено слово не за добродетелния мюсюлманин единствено, а и за фанатици, за изверги на човешкия род, само че като оправдание за издевателствата. И последно за "Свещен Коран" в българския превод от 1993 г.: Това е вид наивност, която ми се представя с величествен образ. На моменти изпитвах отвращение, в други моменти изпитвах съчувствие, жал, симпатия към Аллах, особено когато неговите подопечни хитруват, опитват в нещо да го заблудят и ядосат като непослушни и жизнерадостни чеда на строгия свой угрижен за челядта си баща.

  16.06.2003. 

  През 1947 г.* петнайсетгодишно овчарче открива в пещера някъде насред пустинята около древния град Кумран при Мъртво море ръкописи на някои от книгите на Стария завет. Открити са 40 400 фрагмента от близо 600 произведения, повечето от които са пряко отправящи към Библията. Събудил се е огромен интерес към т.нар. Кумрански ръкописи. Държа у мен книгата на Джеймс Фрейзър (1854-1941) "Фолклорът в Стария завет", излязла на английски през 1923 г., на български отпечатана едва чак през 1989 г. "Лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав", с ей този пасаж от "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс (1952-2001), нехайна фразичка уж, находяща се в последните два реда, долу на страница 187, приключвам наблюденията си над може би най-малко познатата извън мюсюлманската общност Велика книга за милиард и половина жители на планетата. А коя е причината за това непростимо нехайство от страна на цивилизования свят, не съм аз човекът, който би трябвало да даде отговор. Моята работа в този сектор от заниманията ми с книги се изчерпва с поставянето на може би съдбоносен за нашето общо оцеляване въпрос, колкото и отстрани да изглежда странно като да е брътвеж на чудак не от мира сего.

  Бележка от 11.04.2007.

  Believer:
   – Здравей, tisss. Преводът на Корана, който цитирате, от кого е направен? Откъде мога да си купя Корана на български, ако може да ми кажете. Благодаря!

  tisss:
  – Коментарите ми са правени върху Корана, представително лукс-издание от 1993 г. на български език. С тази версия приятелят Емил Калъчев (1932-2013) ми бе услужил, когато през 2003 г. писах настоящите бележки. Силно съкратена версия със заглавие "СВЕЩЕН КУРАН / СУРА ФАТИХА / И / ДЖУЗ АММЕ" (заглавие разположено на четири реда) се намира в момента върху бюрото ми, но това не е целият Коран, а подбрани извадки от сто и двайсетте сури на Корана; вероятно е популярно издание от 1991 г. на Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура, във формат 195 х 270 mm с меки корици и бая неугледен печат, но както е отбелязано: под общата редакция на д-р хаджи Недим хафъз Ибрахим Генджев, по онова мътно време главен мюфтия на мюсюлманите в Република България. Преводът от арабски на моя роден български език е дело на ефенди д-р Недим Генджев, Юсуф Керимов и Фехми Явашев. В заглавието на тази съкратена версия Коран е изписан "Куран", но съдържа успореден текст на арабски, както е в оригиналния свещен за мюсюлманите текст.

  Нямам представа как и откъде да се снабдите с пълна версия на автентичния Коран, същия, с който се занимавах в течение на доста време. Най-добре да се обърнете към някой прилежен добър мюсюлманин. Притеснява ме донякъде фактът, че общо взето малко са коментарите. Та съм благодарен, Веliever, за отзивите ви. Бъдете здрава!

  Светозар:

  – Не коментирам, защото няма какво да добавя, tisss. Приемам напълно разсъжденията ви върху исляма и при случай ще се позова на тях. Благодаря за написаното досега! Бъдете здрав и все така непримирим към фалша!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 noe. 2020

___
* Годината, когато на 7 август съм роден в Пловдив от майка – завършила обучението си студентка, и редник, бивш фронтовак, по онова време калфа в частна мебелна работилница на ул. "Франклин Рузвелт" № 10. Бел.м. tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (355.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (355.) 

    Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина. 

    Артур Шопенхауер (1788-1860)

   14.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (11)

   "А може би мислят си те, че не чуваме Ние тайните техни и разговорите им скрити? Напротив, чуваме ги Ние и всичко си записват вестителите Наши" – от сура 43, ает 80. Чудесен образ на тайната полиция, на самоотвержените доносници от всички епохи! Слухтене зад вратата, надзъртане през ключалката, ровенето в леглото и в мръсното бельо – това ли са знаци за Духовна мощ? "А наистина на място сигурно и безопасно ще се намират онези, които се боят от Аллах. Сред градини покрай извори ще бъдат те. Седнали един срещу друг, в коприна и блестящ атлаз облечени ще бъдат. А освен това ще ги оженим Ние тях за девойки (хури) с големи очи. И в пълна безопасност ще могат да пожелаят там те всеки плод" – от сура 44, аети 51-55 вкл. С големите си очи, те именно за това са им големи очите, девойките ще съзерцават праведните мъже как достолепно си приказват. А разговорът им вероятно ще е твърде съдържателен: как добре сме си ние и как се мъчат неповярвалите в Аллах там долу, в огнената жарава под лъчезарния ни взор, услаждайки със стенанията си на мъченици допълнително сладката дрямка на нашата райска леност.

  Геноцидът над неверниците през обширни периоди от Османското владичество на Балканите след 1396 г., както и през периода 1910-1918 г. геноцидът над неверниците арменци се обяснява в Корана като върховна длъжност към Аллах, който с думите на пророка Мохамед казва: "Наистина погубвахме Ние и страните около вас. И повторно разяснихме им Ние Нашите Слова-аети, че дано се върнат те в Правия път" – сура 46, ает 27. В сура 47, озаглавена "Мохаммед", ает 4: "Когато там срещнете се вие с такива, които отричат Аллах, режете им главите. След като изколите вие достатъчно от тях и ги уплашите, тогава завързвайте вие възлите здраво". Завързвайте възлите здраво, ще рече: ловете ги за вярата на Исляма, да си турят по една чалма или фередже (за жена), па ги подкарайте към джамията да се молят, да шепнат молитви с постоянния рефрен "Велик е Аллах!"

  Не зная дали има друга религия, по-откровена в манипулациите си от Исляма. "И не призовавайте към мир тогава, когато силни сте вие. Аллах е с вас" – сура 47, ает 35. Ето върху що се гради мирът, хармонията, според препоръките в Свещения Коран! Ако устроени върху ислямския фундаментализъм страни владеят достатъчно мощно оръжие за изтребление, за да диктуват правилата си от позициите на военната сила, дали няма да гърми над главите ни в буквалния смисъл викът, излетял от страниците на Корана: И не призовавайте към мир, когато силните сте вие. Аллах е с вас?

  Сура 48, ает 29: "Пратеник на Аллах е Мохаммед. А онези, които са заедно с него, сурови са те спрямо неверниците, но милостиви са един към друг". И по-нататък, в сура 50, аети 16-19 вкл.: "Сътворихме Ние човека и знаем това, което му нашепва неговата душа, защото по-близки сме Ние на него, отколкото собствената му кожа. Защото има два записващи Ангела, които седят отляво и отдясно на него. Не изрича човек дори и една дума, без да се намира до него Ангел, който наблюдава и записва онова, което той казва. Но наистина ще настъпи някой ден опиянението на смъртта и казано ще му бъде на него: "Ето това е то онова, от което отдавна искаш да избягаш". Тексът е тъй красноречив сам по себе си, че коментар, мисля, е излишен. Казано е в прав текст, няма повече тук какво да се умува и тълкува.

  Пак за мюсюлманския рай: "Полегнали върху подредени един до друг столове меки. И още, ще ги оженим тука Ние тях за девойки с големи черни очи" – сура 52, ает 20; и още по-нататък, в ает 24, следва плътска екзотика сред кефовете на рая: "Изправени наоколо служат им на тях юноши млади, които сияят като бисери, прикрити сред своя седеф". От същата сура, аети 29-30: "Не си ти ни предсказател, нито пък луд. А може би казват те: "Поет е Мохаммед, нека да изчакаме ние да промени времето неговата съдба". Сянка на съмнение се прокрадва у колебаещите се дали да влязат в лоното на Исляма. Напразно се надяват те – за съмнение няма място: Върховният Суверен строго наказва неверниците, така че налице е старата максима: "Който не е с нас, е против нас и е обречен на унижения", която си е добре познатата йезуитска максима.

  Сура 53, ает 24 обаче ми се нрави, звучи ми здравословно и отрезвяващо: "А нима трябва да се дава на човека всяко нещо, което той пожелае?" Сура 54, аети 7,8: "Като ято скакалци, разпръснали се навсякъде, ще излязат от гробовете си с наведени очи. И ще се устремят към Този, който ги призовава. И ще кажат тогава неверниците: "Това е много тежък Ден". Това е картина на Съдния ден: покъртителна и поетична картина, все едно заимствана от "Ад" в "Божествена комедия" на Данте Алигиери (1265-1321).

  И пак страхотии, характерни за тази Велика книга на милиардна общност вярващи; ето каква препоръка откривам в сура 56, аети 58-60: "Кажете тогава какво е семето, което изливате вие? Вие ли го създавате него или Създатели негови сме Ние? Ние решаваме за смъртта между вас. И не сме Ние от онези, на които ще може някой да попречи". Което ще рече: от зачеването и преди този момент дори всеки от нас тук е проектиран не от мъж и жена, а от Суверена на вселената – върховният и единствен, страховит и безкрайно великодушен, добродетелен в благостта си Аллах. Какво пък, и това е начин да се усетим божествени ние, простосмъртните човеци, само да не ни настройват тези текстове срещу други общности от простосмъртни, и то само защото изповядвали друга религия, или изобщо, не вярвали ни в Бог, ни в пратениците Му!

  Следват поетичните и мъдри послания от сура 57, аети 20, 22, 23. Ето, както следва: "Знайте, че животът на Този свят не е нищо друго освен игра и забава, украшение и желание да се похвалите помежду си и да имате повече имане и деца. Раззеленява се той най-напред подобно житен стрък, който избуява от дъжда, радва душата на сеяча, но после изсъхва и виждаш го ти него съвсем пожълтял, докато превърне се накрая в ситна плява. (...) Няма нито една беда, която случила се е на Земята и връхлетяла ви е вас, да не е тя записана в Книга, преди още да сме направили Ние да се сбъдне тя. (...) Затова не бива да се опечалявате вие заради онова, което сте загубили, и не бива да се радвате на благата, с които дарява ви Аллах. Не обича Аллах онези, които възгордяват се и харесват само себе си".

  Но има и смешни работи, които извират от подтекста, както е в сура 58, озаглавена "Препирнята", където една жена се оплаква на Аллах, че мъжът й отказвал да я люби, понеже – оправдавал се хитрецът – виждал в нея не любимата жена, а майка си. Та се налага Аллах, който несъмнено вижда и чува всичко, да се заеме с недостойния този съпруг, който изобретил начин как да се куртулиса от досадната, опротивяла му вече женска плът – конкретно за тази жена очевидно се почувствал така. И страховитият Аллах плаши откъм облаците или изобщо откъм Небесата грешника с наказание, като предписва какви жертви да понесе, преди да легне при незадоволената съпруга, че да я ощастливи: "Онези, които поискали са да се разведат с жените си, като обявят ги те за свои майки, но после отказали са се от думите си, ще трябва да..." – сура 58, ает 3. В предишния ает 57 на същата сура Аллах строго дръпва юздите: "Не са ваши майки жените ви, които някои от вас обявили са като свои майки. Техни майки са само жени, които родили са ги тях. Така те без съмнение изричат непристойни лъжливи слова (...) Осведомен е Аллах за онова, което вие вършите". Да плачеш ли или да се смееш. Аз лично плаках от смях. Върховният бог е призоваван и за такива деликатни моменти в човешката природа, когато мъжът изгубва сексуално влечение към жена си и се чуди как по-безболезнено да й отвори очите, че я уважава, обаче не иска да легне с нея. И нещастницата какво... ами обръща очи към Небесата. По Тодор-Живково време така партийните секретари на завода, селото или кварталната организация имаха адет да привикват, за да смъмрят и върнат издрапалия извън семейната клетка грешник на своята другарка в живота смирен, покаял се, убеден в правата вяра на съпружеските обязаности. Лесно е на думи, лесно, като го гледаш отстрани; но не само партийните секретари... и Аллах среща трудности при деликатната операция относно семейните драми. Ето признание на един от пейгамберите* пред Аллах – сура 71, ает 7: "Колкото пъти призовавах ги аз тях** да дойдат, за да опростиш Ти греховете им, толкова пъти запушваха си те ушите, загръщаха се в дрехите си, упорито тъпчеха на едно място и все повече се възгордяваха".

  Смях и жизнелюбиво веселие ме облъхва, като чета подобни пасажи от тази Книга – странна, противоречиво представяща се пред съвременния непредубеден читател, какъвто си въобразявам, че съм.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 noe. 2020

___
* Може би и те като партийни секретари възприемани в някои среди на тази религиозна общност. 
** Има предвид съгрешилите. Бел.м., tisss.