петък, 25 август 2017 г.

Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ


В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...
Детството си и моята Първa любов видях.

Тя б
еше млада и ужасно красива,
облечена скромно в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

Госпожо! –
обърна се към дамата офицерът напет
и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –
Износих два чифта ботуши, 
докато ви намеря,
за да предам
вам, 
госпожо,
неприятната вест,
че
ваш ученик строши прозореца днес
и за наше, госпожо, огромно съжаление
 се оказа стъклото на нашето упрaвление
и естествено
значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това
обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева
и кавалерът й прихвана я, взе да я успокоява
колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапенца – стоим отстрана,
ровим с боси пети черната Родна земя,
и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен
като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава
образ на нeщатa в cвиднaта наша държава:

– кръчмaтa с воня на препържена риба;
– вечерта в Пловдив печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;
– офицерът c изтърканите cи подметки
и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited 26 avg. 2017
____
* Илюстрации: Аз в забавачката, 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу).

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивката на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 fev. 2008 – edited by 25 avg. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...