Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...

Детството си и моята Първa любов видях.

Тя беше млада и ужасно красива,
облечена скромно в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

– Госпожо! –

обърна се към дамата офицерът напет

и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –

Износих два чифта ботуши, 

докато ви намеря,
за да предам
вам, 

госпожо,
неприятната вест,
че ваш ученик строши прозореца днес

и за наше, госпожо, огромно съжаление

 се оказа стъклото на нашето упрaвление

и естествено

значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева

и кавалерът й прихвана я, взе да я успокоява

колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапенца – стоим отстрана,

ровим с боси пети черната Родна земя,

и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен

като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава

образ на нeщатa в cвиднaта наша държава:

– кръчмaтa с воня на препържена риба;

– вечерта в Пловдив печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;

– офицерът c изтърканите cи подметки

и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited 26 avg. 2017

____

* Илюстрации: Аз в забавачката, 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу).

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивката на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 fev. 2008 – edited by 25 avg. 2019