ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1251.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1251.)

   Жестоките драми са неразделна част от живота ни, а най-съкровените чувства не се крещят с цяло гърло, ами са в сухите очи и липсата на думи. – Аноним (1947)

  2 noe. 1980

СЛУЧАЙНО ЖЕНА  

Тя първа посреща навън раздавача,

когато пристига с куп вести за нас;

когато мъртвеца отнасят, тя плаче,

косите си скубе и пада в несвяст.*

От всички по-умна и по-досетлива,

тя страшните тайни на всички жени

събира, изстисква, вари и прелива

и само на себе си не измени.

Смехът й кънти по-висок от тавана,

на всяка трапеза e гостенка тя,

а после в леглото, самотна и няма,

поплаква навярно самичка в нощта.

И ето, изчезна – отведе я някой,

досада нелепа у нас тук расте –

а ето, аз още скърбя за жената,

която тъй бързо забравиха те.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 apr. 2023

Илюстрации:

- Да съпреживяваш чуждата мъка, трябва да си страдал.

- Винаги съм се възхищавал на женския усет и жизненост.

___

* През лятото на 1980 г. eдва в трийсетата си година издъхна в леглото си съседът Васил Новев – веселяк и мухабетчия, сирак от Харманли. Съседката, чийто мъж бе обръснал мъртвеца вече в банята им, когато изнасяха ковчега на Васко, от площадка между горните етажи внезапно взе да крещи и да си скубе косите: "Васко, на кого ни оставяш, Васко-о!" За нея писах този текст, който изрових от старите си папки. Всъщност, то е спомен за жена, която – като си няма личен живот, изживява съседските драми. По повод смъртта на Васко са и още два текста – "Траурна червена рокля" и "Черна пеперуда", които ще публикувам тия дни. Бел.м., tisss.