ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1251.)
Жестоките драми са неразделна част от живота ни, а най-съкровените чувства не се крещят с цяло гърло, ами са в сухите очи и липсата на думи. – Аноним (1947)
2 noe. 1980
СЛУЧАЙНО ЖЕНА Тя първа посреща навън раздавача,
когато пристига с куп вести за нас;
когато мъртвеца отнасят, тя плаче,
косите си скубе и пада в несвяст.*
От всички по-умна и по-досетлива,
тя страшните тайни на всички жени
събира, изстисква, вари и прелива
и само на себе си не измени.
Смехът й кънти по-висок от тавана,
на всяка трапеза e гостенка тя,
а после в леглото, самотна и няма,
поплаква навярно самичка в нощта.
И ето, изчезна – отведе я някой,
досада нелепа у нас тук расте –
а ето, аз още скърбя за жената,
която тъй бързо забравиха те.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 27 apr. 2023
Илюстрации:
- Да съпреживяваш чуждата мъка, трябва да си страдал.
- Винаги съм се възхищавал на женския усет и жизненост.
___
* През лятото на 1980 г. eдва в трийсетата си година издъхна в леглото си съседът Васил Новев – веселяк и мухабетчия, сирак от
Харманли. Съседката, чийто мъж бе обръснал мъртвеца вече в
банята им, когато изнасяха ковчега на Васко, от площадка между горните етажи внезапно взе да крещи и да си скубе косите: "Васко, на
кого ни оставяш, Васко-о!" За нея писах този текст, който изрових от
старите си папки. Всъщност, то е спомен за жена, която – като си няма личен живот,
изживява съседските драми. По повод смъртта на Васко са и още два текста – "Траурна червена рокля" и "Черна пеперуда", които ще публикувам тия дни. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
