...Връзката им продължи шест месеца. След това вече
беше много опасно, защото и други хора разбраха за тях. М. напусна училището.
След още един месец се разбра, че заминал за Германия. Без да потърси П.
повече. Приятелката ми разказа, че изпитвал огромна вина... Но знам, че и до
днес тя има чувства към него и го обича, макар да не се видяха никога повече. – Из форум за любовта между учител и ученичка*
01.12.1972.
ВЛЮБЕНА В ТЕБ
В охлузената стая с поглед замечтан навън занича Нели и с червило по листа драще: "Мили мой, не знам защо сърцето ми така се свило!"
Подобно орна нива – черната дъска, а думите в редици там белеят строго, заобикаля тебеширената им река с ритник избита дупка... И не мога
да чуя в тази класна стая своя глас,
но, с гръб към Нели, целият усещам: в компанията й май излишният съм аз и колко са безумни тайните ни срещи.
Шестица или двойка... Притеснен дочувам – вън Животът рий с копита и русото момиче срещу мен в урока ми червилото си вплита.
По подобен повод колегата математик Петър Кирилов, който тогава бе петдесетинагодишен мъж, на мен, 24-годишния нов даскал по български, само преди месеци напуснал София и студентския живот, ми се бе оплакал: "Бе, седнала на първия чин и ме гледа с тия нейни сини комбали (облещени очи), като жена ме гледа, бе, Бояджиев, мама му стара, та обърквам формулите". Бел.м., tisss.
Злато се изпробва с огън, жената – със злато, мъжът – с жена. – Луций Аней Сенека (3 г.пр.Хр.-65 г.)
10.10.1991.
КУЧКА
Събота. Всеки момент трябваше да я потърси Румен, прекият й шеф в службата, но той беше ангажиран с осем години по-възрастна от него сама вдовица – сегашната му съпруга, и все нещо му пречеше да притича до дома на родителите си през две преки, отдето чат-пат, да кажем, на два месеца веднъж върти телефона и я кани. Сгушила се под завивките, усеща как от уюта на сънищата се отцежда капка по капка нарастващо нетърпение отново да го зърне, да се втурне, да се сгуши прегръдките му... В девет и нещо позвъни старият й приятел. Ходеха вече почти четири години и преди месец му бе отрязала квитанцията, ама още се нуждаеше от присъствието му в живота й, макар че общо взето, изпитваше досада дори само при мисълта, че ще й се появи насреща. Използваше го, когато имаше нужда нещо да се пренесе, да се пренареди в жилището й, да се ремонтира или да се отнесе за ремонт и в същото време го държеше като пес на каишка все по-далеч от леглото.
Миличкият, натиска се да е все около нея, кръжи ли – кръжи, но как да му обясни, че любов по поръчка не става, любов от "благодаря" не става, а пък отиде ли си веднъж любовта, не можеш я върна, най-малко като се правиш на добитък за яхане. Впрочем, товарно муле или не, той пак си има мераци, личи му, та тя потръпва от погнуса, само като си представи, че посяга да я докосне. С глас на медицинска сестра към пациент в треска:
– Да, миличък. Слушам те.
– Спиш ли? Виж какъв ден е. А? Какво ще кажеш да се запилеем някъде с колата?
– Виж какво – рече сухо, – тъкмо влизам в банята да пера. Имам толкова домакинска работа за днес, че...
– Добре де-е, идвам да те погледам как переш. Ще приклекна край банята, ще запаля цигара, ще бъбрим.
– Като ти се ще, ела. Ама се чудя толкова ли нямаш какво да правиш, та ще си губиш времето с мен. – Затвори телефона. Ай, че досадник! Мушна лице под възглавницата, но минута по-късно от нерви повече не я сдържа, та скочи от леглото и се разшета из спалнята. Румен всеки момент трябва да звънне, защо се бави? След няколко минути с метален глас:
– Слушай, миличък... Слагам една пола и излизам.
– Къде бе, пиле! Нали имаш купчини пра...
– Казах, излизам… и точка! Ще се прибера към обяд, е-е, някъде към два след обяд.
– Хубаво де, звънни, като се върнеш. И да знаеш… Ако не ми звъннеш до два, в два и една минутка си пъхам кратуната в тоалетната чиния и дърпам синджира! – Опитва се да бъде остроумен, пък не му спори.
Малко й е жал за него, и от съжаление обаче не става Любов. Да върви по дяволите, на майната си да върви! Омръзна й до смърт умислената му физиономия на работар и наивник. Преди милият всичко обръщаше на шега, сега, откакто му каза, че в живота й се е появил друг, хич не му спори да се прави на интересен. Не разбира ли, че всяко нещо си има край? ИЛюбовтаима край, особено любовта, дето е толкова мимолетна, своенравна и не се поддава ни на заповед, ни на молба. Затова й е нервно. Ама никак не се харесва раздвоена. Все едно пари има да му дължи. А ако нещо съсипва нещата между един мъж и една жена, то е да се усещаш задължен. Приема я той с всичките й капризи, хем в очите я гледа като вярно куче. Само дето още не е завъртял опашка. Е, не й е интересно повече да си играе на любов с него. Край. Свършено. А бе баста, бе, господин наивнико!
Обади се най-сетне Румен, ироничен, ехиден:
– Хай идвай, че кафето ти изстива! Ще взема да поканя Вили Панева на твое място.
Преди да му отвърне каквото и да било, чу как отсреща затвори телефона. Някакъв бяс току под корема я завъртя. Разтупка й се сърцето, засуети се покрай огледалото. Мац-мац, гримче, аркансил, руж на скулите, разтрит с върха на три пръста. Фъш-фъш, парфюмче. Поогледа се, па хукна по стълбите, че няма търпение да чака асансьора.
В един и трийсет с глас от старата лигава песничка "Кой разплака доброто момиче":
– Миличък... Къде ще ме заведеш? Да идем на плаж, а! Откога не сме ходили на оня, нашия плаж на Девети километър край Пловдив! – Сега вече е спокойна, уверена, без онези бесове у себе си.
И ето я малко след два часа: припича се върху пластмасовия шезлонг по бански на площадката в крайградския увеселителен комплекс. Около тях се навъртат и няколко котки, на съседна маса са двама мустакати, забрадена дебелана и петнайсетгодишно момиченце с маниери и облекло на прохождаща проститутка. Микробусът, от който се изсипаха четиримата, й се стори късче от планета на щастливи хора. Държат се като у дома си тези турци мъжкари – потупват момичето по дупето, пощипват я, тя се залива от смях. Келнерът превива гръб, и той щастлив.
Вече три часа бяха на плажа. Милият ходи да поплува, купи й сладолед, кафе, а тя – лениво отпусната върху шезлонга, е вече почти сънлива; ама и потръпва от време на време, само като си представя какво бе, докато бяха с Румен в къщата на родителите му. Как да не знаят селяните, че синът им кръшка на снахата, ама си траят! Дъртата я оглежда с присвити устни, и какво от това – всеки да си реди живота, както намери за добре. Онази с пилците и дечурлигата: па да си пази мъжлето! Както се беше отнесла в онази чужда къща, в онова супер–широко легло с Румен, съзря Милият да да бъбри с изрусено моме и нещо я жегна. Бъбреха пред очите й като добри познати. Та по тази причина, без и сама да съзнава защо го прави, хубавичко му натри носа.
Посрещна го нехайна уж, великодушна, но строго предупреди: реши ли да си урежда свои нещица в любовта, не й е приятно това той да върши пред очите й; ако смята да си осигури компания за през нощта, тя няма нищо против: хора сме! – ще го освободи от присъствието си. Настоява обаче той да си я върне в града, и по-точно, пред хотел "Лайпциг", стига да не го затруднява. Докато милият мига-мига на парцали, почувства се горда, властна, независима.
След час силно омръзналият й вече приятел не я остави пред хотел "Лайпциг", ами паркира колата и двамата под ръка – той и любимата му, хлътнаха в нощното казино с полуголи сервитьорки, известен дисководещ, клоун и стриптийз-програма, където ядоха, пиха, забавляваха се до сутринта и той бе изключително щастлив, че отново я вижда безгрижна, дивачка и весела... и че му дава възможност да пилее пари по нея.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 25 fev. 2021
––––
Най-горе: "Лежащо момиче" от художника Франсоа Буше, вероятно портрет на Мари-Луиз О`Мърфи (21 окт. 1737-11 дек. 1814 г.), любовница на краля на Франция Луи XV. Мари-Луиз О`Мърфи, наричана още Мадмоазел дьо Морфиз, е дъщеря на кралски офицер от ирландско потекло. Образована, музикална, авантюристка, хуманистка, Мари-Луиз става детето-метреса през 1752 г. на Луи XV, когато е едва 14-годишна. Вж. https://iskamdaznam.com/kraljat-pod-chehal/ Бел.м.,tisss.
.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (488.)
.jpg)
.jpg)
