понеделник, 3 юни 2019 г.

ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

Прегаря пшеницата, съхне тревата.
Къде ли остана онзи пламък зелен!
В полята спокойни няма го вятърът,
дано ти остане поне спомен за мен.

Пак съм си същият, няма промени,
огледалото може би нещо греши,
когато ме гледа с ей такива големи
очи, състарени от мъртви души.

Тича в моравата сочна момиче,
някой го чака там жаден, смутен;
на мен този някой вероятно прилича,
но аз съм отминал в жежкия ден.

И какво от това, и защо са тук драми,
мен ми е хубаво да си мисля за теб –
нищо, че утре мен ще ме няма,
дъжд пак ще вали и трева ще расте!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 uni 2015 – edited by 4 uni 2019

ЛЮБОВТА ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО

ЛЮБОВТА ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО


В дъждовна нощ с противен вятър,
с активност гръмотевична
чух, някой драска по вратата
и слязох да го посрещна.

За моя малка изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
огря ме с женския си чар.

Турих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
разправих й виц за това.

Прозя се уморено, тъжно
по котешки до мен се сви,
в леглото ми след туй се вмъкна
и спа до събота в зори.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му река: ах, мили братко,
не знам, но сигурно е тя.

Не знам беднячка ли е или
аристократка с потекло,
но вече с нея сме си мили,
делим едничкото легло.

Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти.

Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ме разбере.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 23 okt. 2012 – edited by 3 uni 2019

КРАЙ РУЧЕЯ РАЗПЕНЕН

КРАЙ РУЧЕЯ РАЗПЕНЕН

Край ручея разпенен от жажда аз умирам,
отвътре ме изгаря – потъвам външно в мраз,
орел ми е в ръката – врабче в небето диря,
ценя това, което не струва грош за вас.

На наглия залагам, когато ме прилъже,
на мъдрия обаче присмивам се в очи,
зоват ли ме, отвръщам: защо да съм ви длъжен! –
когато не обичам, по-силно ме боли.

Задавят ли ме сълзи, шегувам се тогава,
с която се заяждам, любима ми е тя,
прославата за мен е наръч суха плява
и всичко мое всъщност е плод на суета.

Изгубя ли съня си, оправям се щастливо,
щом връхлети ме злото, мечтая възроден,
в живота си съм пътник, не знам къде отивам,
капризен съм, но няма от мен по-примирен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето –
 разочарован само узнава любовта,
щом хвалят ме, разбирам, не струват стиховете,
че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да печеля, щастлив по изкушава,
каръкът ме преследва, дори и да съм прав,
сърцето ми остава в най-гадната държава,
където тарикатът от Крез е по-богат.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 3 uni 2019
–––
По Франсоа Вийон (1431-1463?):  
Край ручея разпенен от жажда ще загина,
разпален като огън, аз леденея в мраз,
отечеството мое за мен е зла чужбина,
последен сиромах съм, богаташ по нрав.
От балада, с която Вийон печели поетическия конкурс в Блоа. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...