Ars Poetica - ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

У приятеля отруден
на гости е дошла Смъртта
и върху тяхната врата
залепна Черна пеперуда.

Пристигна по обяд една
раздрънкана кола, и бледа,
отпътува със съседа
угрижената му жена.

Цветя положихме на гроба,
тя плака много – от сърце,
и със разстроено лице
оттам отиде във завода.

Животът пак ще плисне лудо
и мъртвият не ще е с нас;
не мога да забравя аз
оная Черна пеперуда.

Как тъй, без жажда за победа,
без бой да свиеш знамена –
кажете ми, та той нима
приживе сам не се погреба!

Plovdiv, 1980 – not edited 5 uli 2016