ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (669.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (669.)  

  Странно нещо е човешката душа! Когато ти е било най-усилно, чак след години си го припомняш, за да узнаеш, че именно тогава си бил щастлив. – Аноним (1947)

  23 dec. 1978

ДЪЖДОВНА ЗИМА 

Зимата слезе, а сняг не захвана,

ветрища, мраз от Балкана се спущат,

старите дрехи свалих от тавана,

гледам, съседът си кърпи обущата. 

Иде приятелят с нови мустаци,

махва за сбогом, напред отминава,

гледат децата с очи на сираци,

вън декемврийски светът опустява. 

Вечер си лягаме умни и неми,

черната крава на покрива хрупа,

тайно в съня на жена ми големи

приказни преспи снегът е натрупал. 

Влизам, излизам, и все – на вратата,

всичките коледни песни забравил,

стържа и режа отвор в тишината,

почвам небе за Балкана да правя.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 uli 2021

Илюстрация:

- С дъщеричките в старата квартира.

–––

* Текстът е писан по време, когато живеехме в една стая и тук се переше, готвеше се, къпеха се децата ни и си пишех материалите за младежкия вестник "Комсомолска искра". Брояхме стотинките, докато доживеем до аванс, заплата или до някой изпаднал по щастлива случайност хонорар от Радио Пловдив, от столичен вестник или списание, където чат-пат пращах мои текстове. И въпреки всичко, сега като си помисля, това е може би най-щастливият период в живота ми, най-плодотворното за мен време, именно защото живеехме в оскъдица и притеснения от какво ли не. От сб. "Сутрин рано" (1983). Защо публикувам това стихотворение в разгара на лятото ли? Ами защото нацията ни точно сега преживява Зимата на нашето недоволство, а след време ще гледаме на всичите тези баталии с невежеството и наглостта с очите на хора, преминали през загуби и кощунства и не съзнавали, че именно тогава сме живели най-интензивно, и именно заради това сме били щастливи. Бел. м., tisss.