неделя, 30 септември 2018 г.

Ars Poetica – КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

 КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам уж сладко, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
безсънни
три нощи в мойта квартира.

Дал Бог кафенета по за лев или два,
че вече и доста кафе-автомати,
дето през процеп ти пускат вода
и захар в кафето съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак
щерките Евини ех, обсъждай на воля
като мъж или като последен глупак,
заел от Сократ ироническа роля

на древен мъдрец, на поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната своя любов
в силует на сънувано мило момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай теб тихо, делнично шета
и ти казва с очета: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна
що Бог изгонил онез двама от Рая.

Пловдив – културна столица, Европа 2019 

Plovdiv, 26 noe. 2012 – edited by 30 sep. 2018

Оттук и оттам – НАЙ-ЦЕННОТО

НАЙ-ЦЕННОТО

   Когато усетил, че е на прага на Смъртта, Александър Велики повикал своите военачалници и им дал последните си три разпореждания:

    1. Да бъде носен ковчегът му върху раменете на най-добрите лекари!
     2. Съкровищата му (злато, скъпоценни камъни) да бъдат разпилени по пътя към гроба!
     3. Ръцете му да се люлеят извън ковчега, за да види светът как си отива!

   Озадачени от странните му желания, попитали го защо са му, и той рекъл:
    – Нека най-добрите лекари ми носят ковчега, за да види светът, че има случаи, когато и най-добрите лекари са безпомощни.
    По пътя към гроба като разпилеете съкровищата ми, хората ще видят, че каквото тук съм придобил, тук си остава.
    Ръцете ми да ги люлее вятърът, за да могат всички да разберат, че с празни ръце съм дошъл на тоя свят, и пак с празни ръце си отивам от живота.

   – Добре де – рекли му, – все пак кое е най-ценното, което притежаваме?

   И той отговорил:
   – Това е времето ни на този свят, защото е ограничено. Натрупах несметни богатства, но не и време! Комуто съм си посвещавал времето, отдавал съм му  от живота си част, която никога не бих могъл да възстановя. Времето на живота ми е най-ценното ми притежание.

   P.S.: Пишат, че това по-горе било изречено от мъдреца цар Соломон или друга не по-малко значима личност в историята. И тъй да е! Важно обаче е посланието. Като най-велик завоевател в историята на човечеството, на Александър Велики най му прилягат тези слова.

   Заимствано от блога на Антония Босакова, вж. http://www.abossakova.com/bg/nai-cennoto-sakrovishte-na-zemiata-i-devizat-na-aleksander-makedonski/

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 30 sep. 2018

Илюстрации:
- Мраморна скулптура на Александър Велики, 356 – 323 пр. Хр. (горе);
- Живописно изображение на султан Сюлейман I Великолепни, 1494-1566, комуто се приписва изреченото от Александър, вж. http://www.highviewart.com/cvetno/predsmartnite-tri-zhelaniya-na-sultan-syuleyman-i-poukata-ot-tyah-1093.html (долу).

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...