ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1351.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1351.)

  Наковалня или чук?! Нито едното, нито другото: омразата капсулира. Искаш ли да узнаеш, да разбереш механизмите, които движат света ни, както и човека срещу теб, погледни към него с любов и състрадание, защото всички ние сме силно уязвими от наглостта и невежеството на властници и мекерета. – Аноним (1947)

   30 noe. 2013

НЕ ЗНАЕХ МАМА КОЛКО МЕ ОБИЧА

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледени сибирски хали.

Днеска нещо е болнава, че в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано
и в кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадките разгръщам и в учебника се ровя,
но урокът непонятен пак за мене си остава,
а не смея да я питам, ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата гозба, мирисът е тъй уханен!
Девет стъпала надолу*, тук живеем си прилично
и не зная на земята нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – най-древното средище на културата в Европа

Plovdiv, edited on 14 avg. 2023

Илюстрации:

- Майка ми в пазарджишката девическа гимназия**.

- 1952 г. Петгодишен, в униформа на забавачката..

–––

* Полутъмната изба почти два метра в земята на пловдивската улица "Ниш" №4, която бе царство на моето детство и тук, заключен и сам, се научих да чета и хранех мишлетата, които изпълзяваха от дупка в пода.

** До болезненост развито чувство за справедливост съм откривал у нея, но как нито веднъж не ме защити! Случвало се е да ме предупреждава: "Внимавай да не те прокълна, че майчината клетва ще те следва". А близки хора от рода години след смъртта й ми говореха: "Надка, Жоре, град градеше за теб!" Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1350.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1350.)

  Всичко свое дължа на нея, на суровата й майчина нежност, за която едва ли съм се досещал, докато след смъртта й от роднини на баща ми чух, колко се е гордяла с мен, макар докато бе жива, а аз – доста палаво хлапе, имаше случаи да ям пердах от баща ми дърводелеца, нахъсван от нея, любимата щерка на Борис Дявола. – Аноним (1947)

  14 maj 1983

МАЙКА МИ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
между Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан, зъл, наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...
Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?** 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on avg. 2023 

Илюстрации:

- 1942. Пазарджик, майка ми 17-годишна.

-  1955. В Чепино, пред езeрото Клептуза. 

–––

* 9.IX.1944 година. Народният съд е учреден с подписаното примирие със САЩ и Великобритания, на които Царство България бе обявило война и бе победено, като съюзник на нацистка Германия. Съдът е създаден от правителството на Отечествения фронт, където БРП (БКП) има едва четирима министри, по изричното указание на дипломатите от Великобритания. Съденето на виновните за въвличане на Царство България във Втората световна война и престъпниците от другите европейски страни е утвърдено със споразумение в Лондон на Великите сили победителки Великобритания, САЩ, СССР и Франция от 8 август 1945 г., както и с Декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г. и след Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от Втората световна война (1949)". Вж. Официални архиви и повече подробности в книгата "Нищо измислено, нищо случайно" от юриста Васил Василев.

** От сб. "Кардиф", стр. 13-14; самиздат, тираж 300 екз. 1997 г. Бел.м., tisss.