Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 11 август 2016 г.

Ars Poetica - СЕНОКОС

СЕНОКОС


В полето, под дърветата, в зелената трева 
вървяхме и говорехме без никакви слова, 

косите ти разказваха за юлски сенокос 
и в онзи миг представих си животът как е прост

и мислех си естествено за важните неща – 
за утрото, за лятото, за нас, за любовта... 

Обгърнал с поглед своя мил обикновен живот, 
не виждам друг по-хубав миг от онзи миг любов, 

че нищо се не връща тук и все оставам там: 
омаян от прегръдката, озадачен и ням, 

целувам те внезапно и сядаме тогаз 
самички сред поляната, поникнала за нас.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 22 uli 1975 – edited 11 avg. 2016