Ars Poetica - СЕНОКОС

СЕНОКОС

В полето, под дърветата, в зелената трева 

вървяхме и говорехме без никакви слова, 

косите ти разказваха за юлски сенокос 

и в онзи миг представих си животът как е прост

и мислех си естествено за важните неща – 

за утрото, за лятото, за нас, за любовта... 

Обгърнал с поглед своя мил обикновен живот, 

не виждам друг по-хубав миг от онзи миг любов, 

че нищо се не връща тук и все оставам там: 

омаян от прегръдката, озадачен и ням, 

целувам те внезапно и сядаме тогаз 

самички сред поляната, поникнала за нас.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 22 uli 1975 – edited 11 avg. 2016