неделя, 26 ноември 2017 г.

Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД

ТИ, ДЪЖД 

Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал",
над гробището с мъртвите поети,
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето бледо-резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цели
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие,
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, 

проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец 

на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити улуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, 

тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 noe. 1987 – edited 27 noe. 2017

Ars Poetica – ПРИТОПЛЕНО КАФЕ

ПРИТОПЛЕНО КАФЕ 

Завърна се, а няма я Жената.
"Къде ли е? 
запита се смутен.
Навярно е излязла с непознати.
Дали пък не е свикнала без мен!"

И сложи си кафе, дори уиски
два пръста във кафенцето наля
и някак тъй внезапно се замисли
дали жена му вярна е била.

Какво, че бе флиртувал със женички
,
свободен и далеч от своя дом,
една сега му липсваше от всички
и даже липсваше му много, щом


прогледнал зад илюзиите дръзки,
откри, че е самичък в то
зи свят,
обидно сам след куп случайни връзки 
с притоплено кафе без аромат.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 2009 edited 27 noe. 2017

Ars Poetica – ПОХЛОПА НЯКОЙ

ПОХЛОПА НЯКОЙ


– Похлопа някой, Боже мили! Защо на моята врата?
Навярно сбъркал... Ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори.
Сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

– Не ми е време да играя. А и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте приплаква в тъжните ти дни.

– Върви си. Няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше? – ще виси с години проклетият въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
Нечакана ни се явяваш, Любов със мирис на небе.


Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, 9 maj 2008 – edited 26 noe. 2017 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...