ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1029.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1029.)

  Всичко, което съм като характер, дължа на нейната стипчива майчина обич. Как не ме похвали нито веднъж за каквото и да било, а зад гърба ми оставила у роднините представа, която чувах подир смъртта й: "За теб, Жоре, Надка град градеше. И калта под ноктите си за теб беше готова да изтръгне". – Аноним (1947)

  29 noe. 1984

ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ

Прописа майка ми внезапно стихове,
баща ми щом без време се спомина –
таквиз сантиментални, неподстригани,
от смях да се разплачеш, от наивност:

за ручея притихнал във тръстиките,
за щъркела самотен на комина,
за госта непоканен, който питал я
съпругът й далеч ли е заминал…

Увлечен по "тръбачи на епохата",
по самозванци с вид на философи,
едва подир смъртта й сетих воплите
у мен над вехтичките й пантофи.

На листчета хвърчащи, развълнувана,
във самотата си изплаквала покрусата
в кристали сол болезнено сбогуване
с една Любов, не станала изкуство.* 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 7 avg. 2022

- Пловдив 1983 г. Годината, когато издъхна баща ми.

- С майка ми в старата квартира приготвяме зимнина.

–––

* Изпратих ги и двамата в Отвъдното, баща ми: на четирийсетия ден от 61-ата му година, майка ми: в 63-ата й година. И днес от билото на 75-ата ми годишнина ги виждам недостижими за мен с любовта помежду им, с която живяха и в чийто сурови отблясъци раснах. Бел.м., tisss.