Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 28 януари 2017 г.

Ars Poetica – БАЛЧИК ПРЕЗ ЗИМАТА


БАЛЧИК ПРЕЗ ЗИМАТА


Желая в утрото мъгливо
да бъда във Балчик, в снега край плажа,
където гларусите кряскат
с разперени крила и там,
от бункера – туй зъбче от войната,
тревата пада ниско във морето,
а въздухът, наситен с дъх на йод,
е мек като очите на приятел.

Желая в утрото мъгливо
да бъда сам на ивицата тясна,
край лодките, сковани в тънък лед,
край кейовете пусти, заледени,
край силозите, с рядък мъх покрити,
край каменни разкъртени стълбища,
които свършват стръмно над водата,
така отчаяно гостоприемни.

Желая в утрото мъгливо
да бъда във хотелчето зад пътя,
току до кея с лодките рибарски,
да бъбря кротко там със ветровете,
да слушам как вратите на живота
отварят се – затварят се със трясък,
достоен за едно стихотворение,
написано от талантлив поет.

Желая в утрото мъгливо
да бъда тук, и само тук, накрая,
където почва истински животът,
разпръснат в незначителни моменти,
и всичките – с човешка топлина;
да слушам, да крещя и да се смея,
да бъда най-прекрасната антена,
източен като шпага във небето.

Желая в утрото мъгливо
на всеки срещнат да окачвам нимба –
едно клъбце от топъл дъх човешки
да свети покрай всякое чело.
...Тогава нека дойде Онзи кораб
от сънищата – с черните комини,
със палубите черни, със ръждата
на хиляди почтени мъртъвци.

Желая в утрото мъгливо...
В такова утро искам да си ида.
Да няма никой долу, край морето,
и никой да не знае кой съм бил.
Да се стопя напълно в хоризонта:
във въздуха, в пръстта и във водата,
и само нероденият ни син
да търси дълго своя слаб баща.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 1 noe. 1972 – edited 29 jan. 2017

Ars Poetica – СОЧНИ ТРЕВИ

СОЧНИ ТРЕВИ

На плътското е свойствено да гние,
не гони то духовна висота,
щом твоят Аз обърне гръб на Ние,
какво остава освен похотта!

"Не ме обичаш?" – сладострастник пита,
ще кажеш: ах, сърцето му кърви,
а лъже, за да бъде тя навита
да легне с него в сочните треви.

Тя мисли си: "Ох, принцът ме обича
и Боже мой, той стихове реди!" –
а глупостите си той всъщност срича,
за да докопа нейните гърди.

И пак не казвайте, че е глупачка –
и нея изкушава я плътта,
така че бягството в тревите, значи,
е плод на женската й суета.

Естествено такива са жените,
но ти, момиче мило, не жали
по онзи, който в думи те оплита,
от циците духа да отдели.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 25 uni 2016 – edited 28 jan. 2017

Ars Poetica – ВЯТЪР В ЦЕПНАТИНА

ВЯТЪР В ЦЕПНАТИНА

Вятърът чу ли в цепнатина как свири!
Да кажем, това е звукът на Вечността,
вселенски свидетел на твоите дири
в отдавна напусната станция Самота.

Тук сме днес вкупом, но утре ни няма –
под леда зеленее романтично тревата
и не знам по-красива от самата измама,
че Отвъд просто значи приет в Небесата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
  
Plovdiv, 25 uni 2016 – edited 28 jan. 2017