събота, 17 ноември 2018 г.

Ars Poetica – МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

В чест на Франсоа Вийон*

О вий, които целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
молете се за нашите души!

Животът миг е дяволски чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
а с времето гневът ни се сниши,
затуй докато гледат ни очите –
молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ни лоши –
молете се за нашите души!

Успехи, почести – суетна сладост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
съдбата костите му ще строши,
та прошка тук за всяка злост и гадост –
молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
щом времето едва око притваря –
молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си, след тебе друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
моли се и за нашите души!

Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, 29 sep. 2008 – edited by 17 noe. 2018 
Илюстрации:

- Библейският воин Давид, под чиято сянка е писано стихотворението (горе);
- Според древния мит, Психея се влюбва в Ерос, без да го е видяла** (долу).
–––
Франсоа Вийон (François Villon) – истинска фамилия дьо Монкорбие́ (de Montcorbier) или де Лож (des Loges), роден между 1 април 1431 и 19 април 1432 г. в Париж, годината и мястото на смъртта му са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491 г.,) е първият признат поет на новото време след епохата на Средновековието, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D0%B9%D0%BE%D0%BD 
** Вж. http://garcia.patevoditel.bg/eros_psyche/index.html, бел.м., tisss.

Ars Poetica – РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ

РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ*

Ръцете да сплетем, да ги изтръгнем
от тиранството на джобовете прашни,
на тез торби със сребърни пари
за черни дни.
Ръцете ловки,
ръцете дръзки –
наедно с ръцете нежни,
над меката косица на детето,
ръцете, дето ножа точат, 
дето го забиват,
ръцете – казвам – да обединим
и
 да изчистим
оборите на Авгий, където дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народа ни.

Ръцете – казвам, – не ума
и не сърцето;
в ръцете ми е цялата надежда.

Че твърде
възгордява се умът
и се самозабравя,
в пищни замъци обича да лежи,
а на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то –
в зеленото поле
след ветровете тича.

Ръце!
Ръце работни, потни длани,
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук.
И се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът, и плаче
 най-отзад,
естествено, сърцето...
от щастие или от страх,
това не знам.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, jan. 1991 – edited by 17 noe. 2018 

Илюстрации:

- Най-обсъжданият политически лидер на т.нар. демократизация (горе);
- Ноември 2018 г., майки срещу корупцията пред Парламента ни (долу).
–––
* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г., бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...